Определение № 671 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 355/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Б. Н. С., от гр. Перник, против определение № 1935 от 05.11.2024 г., постановено по адм. дело № 283/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. С доводи за неговата неправилност се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на частния жалбоподател за предоставянето на правна помощ в производството по обжалване на определение № 1522 от 28.08.2024 г., постановено по адм. дело № 283/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не са налице предвидените от чл. 23 от Закона за правната помощ (ЗПП) предпоставки. Определението е валидно, допустимо и правилно. Системата за правна помощ включва процесуално представителство в случаите, когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или представителство и по преценка на съда, тогава, когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Правилно е прието в обжалваното определение, че в случая не са налице законовите предпоставки за предоставяне на правна помощ на частния жалбоподател. В производството по чл. 229 и сл. от АПК не се предвижда задължително процесуално представителство, не се установяват и предпоставките на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, липса на средства у страната за ангажиране на адвокат и интересите на правосъдието да изискват да бъде предоставена правна помощ. Неоснователно е твърдяното от частния жалбоподател, че същият е в невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение. Установено е от представената по делото декларация наличието на недвижимо имущество и получавани доходи от работна заплата и пенсия, които надхвърлят по обща стойност сочената от жалбоподателя парична такава, необходима за издръжка на едно лице. Не се представят и доказателства основаващи твърденията за удръжки от получаваните доходи. Отделно от това, жалбоподателят е извършил по делото всички дължими се процесуални действия, отправените до съда искания са мотивирани, включително подадената частна жалба, при подаването на която се иска предоставяне на правна помощ. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение