Определение № 4029 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. С. А. срещу Определение № 256 от 04.03.2026 г. по адм. дело № 97/2026 г. на Административен съд – Монтана, с което съдът оставил без разглеждане жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2327901 от 25.11.2025 г. на младши полицейски инспектор при Областна дирекция на МВР – Монтана, Районно управление – Лом ведно с искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта и е прекратил производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като същият не е сезирал съда с искане за отмяна на административния акт, а само с искане за спиране на предварителното му изпълнение до решаване с влязъл в сила съдебен акт на спора относно законосъобразността на наказателното постановление, с което е наложено административно наказание за същото нарушение. Изложени са аргументи, че съгласно чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото може да се иска спиране на предварителното изпълнение, поради което искането за спиране не е просрочено. Ответникът – младши полицейски инспектор при Областна дирекция на МВР – Монтана, Районно управление – Лом, не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 5 АПК съдът е оставил без разглеждане жалбата на О. С. А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2327901 от 25.11.2025 г. на младши полицейски инспектор при Областна дирекция на МВР – Монтана, Районно управление – Лом. Мотивите на съда са, че жалбата е просрочена, тъй като заповедта е обжалвана по административен ред и за резултата от обжалването лицето е уведомено на 02.12.2025 г. Жалбата по съдебен ред е подадена на 04.03.2026 г. – след изтичане на преклузивния 14-дневен срок. Предвид процесуалната недопустимост на жалбата съдът е обосновал извод и за процесуална недопустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт и го е оставил също без разглеждане. Определението е правилно. Действително в петитума на жалбата се иска само спиране на предварителното изпълнение на административния акт, но видно от титулната и обстоятелствената част на жалбата подателят й е изразил ясно волята си, че оспорва административния акт. В титулната част се посочва изрично, че жалбата е „против: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2327901 по чл. 171, т. 1, б. з) гг) от ЗДвП на РУ ЛОМ, 26.11.2025 г.“. В обстоятелствената част на жалбата на стр. 2 са изложени оплаквания срещу законосъобразността на административния акт. Съдът правилно е установил волята на жалбоподателя, че обжалва административния акт. Още повече че искане за спирането на предварителното му изпълнение може да се направи само при висящо производство по обжалване на същия акт - чл. 166, ал. 2 АПК. Принципно правилно е и становището на частния жалбоподател, че при всяко положение на делото оспорващият може да поиска спиране на предварителното изпълнение на административния акт - чл. 166, ал. 2 АПК. Процесуалната допустимост на искането обаче е обусловена от процесуалната допустимост на оспорването на административния акт. В настоящия случай е безспорно установено, че първоинстанционната жалба е просрочена, поради което е налице процесуална пречка за развитие и решаване по същество както на главния спор, така и на акцесорния по искането за спиране. Правноирелевантно е наличието на висящо съдебно производство по обжалване на наказателното постановление, с което е наложено административно наказание за същото административно нарушение. Спирането на предварителното изпълнение на административния акт е израз на обезпечителната защита в административния процес. Чрез него се осуетява осъществяването на правните последици на административния акт преди влизането му в сила. В настоящия случай административният акт е влязъл в сила преди подаването на жалбата срещу него, поради което съдът е мотивирал правилен извод за процесуалната недопустимост на оспорването му и на обективираното в жалбата искане за спиране. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение