Определение № 2829 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1192/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Х. А. с [ЕГН], понастоящем в Затвора в [населено място], срещу Определение № 11457 от 23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2549 по описа на Административния съд – Бургас за 2025 г. Твърди неправилност на атакувания съдебен акт и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. С обжалваното определение е върната искова молба на А., именувана „Заявление“, вх. № 15272/22.12.2025 г. по описа на Административния съд – Бургас с правно основание по чл. 128, ал. 2 АПК и производството по делото е прекратено. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Административният съд – Бургас е приел, че е сезиран от А. Х. А. с искова молба, именувана „Заявление“, с която лицето поискало от съда, на основание чл. 128 ал. 2 АПК, да установи, дали символът „кръст“ застрашава сигурността в местата за лишаване от свобода и по какъв начин потребността да „притежавам кръстче“ противоречи на режима и сигурността в местата за лишаване от свобода. Преценил е, че това искане е твърде абстрактно и не сочи наличието на административно правоотношение между орган на държавна власт, натоварен с изпълнително – разпоредителни функции, от една страна и гражданин, чиито конкретни права и интереси са засегнати или биха могли да бъдат засегнати от акт, действие или бездействие на този орган, от друга. Формирал е решаващия извод, че предявеният иск е недопустим, поради липса на предмет. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Искът по чл. 128, ал. 2 АПК за установяване съществуването или несъществуването на административно право или правоотношение е по своя характер установителен. Процесуалните предпоставки за допустимостта на този установителен иск са: 1. да е налице спор за съществуването на претендираното административно право или правоотношение, който да обосновава правен интерес от търсената от ищеца защита по съдебен ред и 2. да липсва друг процесуален ред за защита на правата и интересите на ищеца. Анализът на нормата на чл. 128, ал. 2 АПК сочи, че визираните предпоставки следва да са налице кумулативно. В случая и с оглед посоченото от съдебния състав, че искането за защита е „абстрактно“, съдът, осъществявайки проверката за редовност на предявената от А. искова молба, в изпълнение на задължението си по чл. 129, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от с.з., е следвало да укаже на ищеца да изложи фактическите обстоятелства, на които основава иска си, след което, да прецени допустимостта на иска. Прекратителното определение е преждевременно постановено и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за провеждане на съдопроизводствени действия по исковата молба на А., вх. № 15272/22.12.2025 г. по описа на Административния съд – Бургас, съобразно указанията, дадени в настоящото определение. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия