Решение № 5299 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5027/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „Авис Стандарт“ ЕООД срещу решение № 363/10.03.2025 г., постановено по адм. д. № 208/2024 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение с рег. № 32-848505/10.05.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна – директорът на ТД Митница Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че във връзка с възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност и произхода на употребявани автомобили, които са допуснати за свободно обращение в ТД Митница Варна, с писмо с peг. № 32-417330/22.12.2021 г. на директора на ТД Митница Варна, адресирано до директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, е изпратено искане за извършване на последваща проверка по линия на международното сътрудничество на представените при вноса документи за покупка на стоки 5 броя „употребявани автомобили“, декларирани от „Авис Стандарт“ ЕООД за режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG002005025131R2/08.02.2020 г., 20BG002005028567R0/03.04.2020 г., 20BG002005045872R4/17.12.2020 г., 21BG002005052714R0/18.03.2021 г. и 21BG002005055327R4/20.04.2021 г., изпратени от Конфедерация Швейцария. В ТД Митница Варна е получено писмо рег. № 32-144279/13.04.2023 г. на директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, към което е приложено писмо с рег.№ 32-140639/11.04.2023 г. от Федералната служба за митническа и гранична сигурност на Конфедерация Швейцария, с което са предоставени данни за резултатите от извършената проверка по линия на международното сътрудничество. В отговора на митническите органи на Конфедерация Швейцария е посочено, че извършената от тях проверка е установила, че изпратените от българските митнически власти документи са фалшиви, в подкрепа на който извод изпращат заверени копия от фактури/договори за покупко-продажба на автомобили, внесени от дружеството жалбоподател с горецитираните митнически декларации. По отношение МПС, внесено с МД с MRN 2200BG002005G25131R2/08.02.2020 г. - стока № 6: в МД, подадена от вносителя, стока № 6 е с описание „употребяван автомобил /с повреди/ марка: MERCEDES-BENZ модел: Е 400 4m, шаси № WDD2120991B171641, с код по ТАРИК 8703329000. Изпращач/износител на автомобила е REVAZ AUTO SA - в резултат на извършената последваща проверка по линия на международното сътрудничество, митническите власти на Конфедерация Швейцария са представили предоставената им от износителя REVAZ AUTO SA фактура № 20127/MB15/27.01.2020 г., според която, автомобилът MERCEDES-BENZ модел: Е 400 4m, с шаси: № WDD2120991B171641 е продаден от същия износител и фактуриран на „Авис Стандарт“ЕООД, но на друга по-висока стойност - 12000 швейцарски франка (CHF). Представената от износителя фактура съдържа и декларация (с текст на френски език) за преференциален произход на стоката, която обаче не е подписана от износителя. По отношение МПС, внесено с МД с MRN 20BG002005028S67R0/03.04.2020 г. - стока № 4: В МД, подадена от вносителя, стока № 4 е с описание „употребяван автомобил /с повреди/; марка: AUDI; модел: Q5 3.0 tdi; шаси № WAUZZZ8R0EA126460“. Изпращач/износител на автомобила е REVAZ AUTO SA - в резултат на извършената последваща проверка по линия на международното сътрудничество, митническите власти на Конфедерация Швейцария са представили предоставената им от износителя REVAZ AUTO SA фактура 20313/А14/13.03.2020 г., според която, автомобилът AUDI; модел: Q5 3.0 tdi с шаси № WAUZZZ8R0EA126460 е продаден от същия износител и фактуриран на „Авис Стандарт“ ЕООД, но на друга по-висока стойност - 11000 швейцарски франка (CHF). Представената от износителя фактура съдържа и декларация (с текст на френски език) за преференциален произход на стоката, която обаче не е подписана от износителя. По отношение МПС, внесено с МД с MRN 20BG0020050045872R4/17.12.2020 г. - стока №1: В МД, подадена от вносителя, стока № 1 е с описание „употребяван автомобил /с повреда/ марка: AUDI, модел: А3 SPOPTBACK, шаси № WAUZZZ8V2FA071489“, с код по ТАРИК 8703329000. Изпращач/износител на автомобила е REVAZ AUTO SA - в резултат на извършената последваща проверка по линия на международното сътрудничество, митническите власти на Конфедерация Швейцария са представили предоставената им от износителя REVAZ AUTO SA фактура № 201117/А3/17.11.2020г. според която, автомобилът AUDI; модел: А3 SPOPTBACK с шаси № WAUZZZ8V2FA071489 е продаден от същия износител и фактуриран на „Авис стандарт“ЕООД, но на друга по-висока стойност - 10500 швейцарски франка (CHF). Представената от износителя фактура съдържа и декларация (с текст на френски език) за преференциален произход на стоката, която обаче не е подписана от износителя. По отношение МПС, внесено с МД с MRN 21BG002005052714R0/18.03.2021 г. - стока №2: В МД, подадена от вносителя, стока № 2 е с описание „употребяван автомобил /с повреда/; марка: BMW; модел: Х6 X DRIVE40D; шаси № BAKV410000P72432“, с код по ТАРИК 8703329000. Изпращач/износител на автомобила е REVAZ AUTO SA - в резултат на извършената последваща проверка по линия на международното сътрудничество, митническите власти на Конфедерация Швейцария са представили предоставената им от износителя REVAZ AUTO SA фактура № 21225/ВМ/25.02.2021г. според която, автомобилът BMW; модел: Х6 X DRIVE40D с шаси № WBAKV410000P72432 е продаден от същия износител и фактуриран на „Авис стандарт“ЕООД, но на друга по-висока стойност – 22300 швейцарски франка (CHF). Представената от износителя фактура съдържа и декларация (с текст на френски език) за преференциален произход на стоката, която обаче не е подписана от износителя. По отношение МПС, внесено с МД с MRN 21BG002005055327R4/20.04.2021 г. - стока №1: Към МД е приложена фактура № № 2148/М3/08.04.2021 г. за покупко-продажба на същия, на стойност 1700 CHF, върху която е положен и текст на декларация за произход. В резултат на извършената последваща проверка по линия на международното сътрудничество, митническите власти на Конфедерация Швейцария са представили предоставената им от износителя REVAZ AUTO SA фактура № 2148/М3/08.04.2021г. според която, автомобилът BMW модел:М3 с шаси № WBS8M910X05D80585 е продаден от същия износител и фактуриран на „Авис стандарт“ ЕООД, но на друга по-висока стойност – 19100 швейцарски франка (CHF). Представената от износителя фактура съдържа и декларация (с текст на френски език) за преференциален произход на стоката, която обаче не е подписана от износителя. Установено е, че при извършена предходна проверка в рамките на последващия контрол по смисъла на чл. 84а от ЗМ на „Авис Стандарт” ЕООД, от проверяващия екип били констатирани недекларирани транспортни разходи за три от описаните по-горе стоки, които са довели до определяне на нов размер на митническата стойност и данъчната основа на стоките. На основание констатираните факти и обстоятелства било издадено решение № 32- 459082/03.07.2023 г. на директора на ТД Митница Варна, с което била определена нова митническа стойност за тези стоки, в резултат на което за „Авис Стандарт“ ЕООД възникнало задължение за допълнително заплащане на ДДС по митнически декларации с MRN 20BG002C0S025131R2/06.02.2020 г., по отношение на стока № 6, е установено ДДС за досъбиране в размер на 100 лв.; по митническа декларация с MRN 20BGO02005028567R0/03.04.2020 г., по отношение на стока № 4, е установено ДДС за досъбиране в размер на 100 лв.; по митническа декларация с MRN 20BG002005045872R4, по отношение на стока № 1, е установено ДДС за досъбиране в размер на 50 лв. Решение № 32- 459082/03.07.2023 г. на директора на ТД Митница Варна, с което са установени описаните задължения за ДДС, произтичащи от недекларирани от дружеството допълнителни транспортни разходи е отменено в производството по административен контрол с решение № Р-549/32-578376/04.10.2023 г. на директора на Агенция Митници. За да отмени решението, горестоящият административен орган приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е разпоредил административната преписка да бъде върната на директора на ТД Митница Варна за ново произнасяне, в рамките на което на „Авис Стандарт“ ЕООД да бъдат предоставени относимите към административното производство документи, послужили като основание за вземането на решение от страна на митническите органи. След анализ на документите, представени от швейцарските власти по линия на международното сътрудничество и данни за процесните МПС, началникът на ТД Митница Варна е приел, че отговорите на швейцарските митнически власти представляват официални свидетелстващи документи, които имат обвързваща митническите органи доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление, са се осъществили точно по този начин. Прието е, че от представените от швейцарските митнически власти документи се установяват по еднозначен начин продавач, получател, номер на шаси, марка и модел на автомобилите, описание и тегло на стоките и обявената стойност при износ, съответстващи на оформените митнически декларации за допускане за свободно обращение, с изключение на договорната стойност на стоките при вноса. При тези констатации е прието, че действителната митническа стойност на петте автомобила е в размера, посочен от швейцарските митнически власти, документиран с представените от последните фактури, както и, че по отношение на същите липсват доказателства за ползване на преференциално тарифно третиране. Взети са предвид и установените допълнителни недекларирани транспортни разходи, направени за процесните МПС – стока № 6 от МД от 08.02.2020 г., стока № 4 от МД от 03.04.2020 г. и стока № 1 от МД от 17.12.2020 г. При тези данни е прието, че по отношение на процесните 5 бр. МПС от страна на „Авис Стандарт“ ЕООД са дължими допълнителни мито и други данъчни задължения, както и, че е налице основание за прилагане на чл. 103, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013г. относно продължаване крайния срок за митническо задължение, съгласно който, когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване представлява основание за наказателно преследване, тригодишният срок по § 1 на същата разпоредба се продължава най - малко на 5 години не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, директорът на ТД Митница Варна е издал оспореното в настоящото производство решение с рег. № 32-848505/10.05.2024 г. към митнически декларации с MRN 20BG002005025131R2 от 08.02.2020г ., 20BG002005028567R0 от 03.04.2020 г., 20BG002005045872R4 от 17.12.2020 г., 21BG002005052714R0 от 18.03.2021 г., 21BG002005055327R4 от 20.04.2021 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на решението първостепенният съд е приел, че същото е издадено от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. За да достигне до този извод съдът е приел, че митническите органи са обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и правилно са определили митническата стойност на стоките по реда на чл.70 и чл.71, § 1, буква д) от Регламент ЕС № 952/2013г., съгласно установената цена от представената от митническите органи на Конфедерация Швейцария фактури по реда на административното сътрудничество. Съдът е съобразил, че от страна на вносителя не са представени допълнителни доказателства в подкрепа на договорената стойност на автомобилите отразена в митническите декларации. Прието е, че в оспореното решение са изложени мотиви, обосноваващи основателността на съмненията и разликите в стойността, въз основа на която е определена новата митническа стойност на въпросните 5 броя МПС, респективно е мотивирано наличието на основание, което да доведе до неприемане на декларираната от вносителя митническа стойност на същите, както и до неприемане на декларирания произход на стоките и на декларираната стойност на транспортните разходи за 3 от тях. Приел е, че проверката на швейцарските митнически власти по реда на международния обмен за информация е осъществена от компетентен държавен орган, същата е удостоверена по надлежния ред, съгласно нормативно определените изисквания. Полученият отговор от швейцарските власти представлява официален документ, същият е годно доказателство за извършените действия по проверка на автентичността на изпратените за проверка документи и официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Според съда не съществува съмнение относно достоверността на предоставената информация, тъй като същата е удостоверена от официален чуждестранен държавен орган, извършил проверката, а именно - швейцарската митническа администрация. Прието е, че обосновано въз основа на предоставената информация от митническите органи на Конфедерация Швейцария, издателят на оспорения акт е приел, че представените фактури за покупко–продажба при деклариране на стоките не са издадени от посочения в тях продавач, като същите са с невярна информация, включително и по отношение на продажната цена, с оглед което правилно не са съобразени при определяне на митническата стойност на процесните стоки. По отношение на стока № 6 декларирана с митническа декларация MRN 2200BG002005G25131R2/08.02.2020 г., съдът е приел за законосъобразен изводът на митническия орган, че договорната стойност по смисъла на чл.70 от Регламент ЕС № 952/2013г. на процесното МПС е в размер на 12000 швейцарски франка (CHF). Обосновано към същата е прибавена, както декларираната от оспорващия стойност за транспорт на стоката в размер на 500 лв., така и установената при предходната проверка сума за транспорт на същата стока в размер на още 500 лв., на основание фактура № 6000011847 от 31.01.2020 г. на „Валмат 92“ООД и доклад № BG002000/1/6/09.01.2023г., приобщени без оспорване по делото. Направен е извод, че с административния акт обосновано и в съответствие с чл.71, § 1, буква „д“ от Регламент ЕС № 952/2013г. е определена действителната митническа стойност на процесния автомобил в размер на 22818, 28 лв. 2. Относно стока № 4 декларирана с митническа декларация с MRN 20BG002005028S67R0/03.04.2020 г. съдът е приел, че договорната стойност по смисъла на чл.70 от Регламент ЕС № 952/2013г. на процесното МПС е в размер на 11000 швейцарски франка (CHF), по курс за митнически цели 1,85457 лева за 1 швейцарски франк (CHF). Според съда обосновано към същата е прибавена, както декларираната от оспорващия стойност за транспорт на стоката в размер на 500 лв., така и установената при предходната проверка сума за транспорт на същата стока в размер на още 500 лв., на основание фактура № 6000012177 от 20.03.2020г. на „Валмат 92“ООД и доклад № BG002000/1/6/09.01.2023г. Прието е, че в съответствие с чл.71, § 1, буква „д“ от Регламент ЕС № 952/2013г., обосновано е прието в оспорения акт, че действителната митническа стойност на процесния автомобил е в размер на 21400,27 лв. По отношение на стока № 1 декларирана с митническа декларация с MRN 20BG0020050045872R4/17.12.2020 г., съдът е приел за законосъобразен изводът, че договорната стойност по смисъла на чл.70 от Регламент ЕС № 952/2013г. на процесното МПС е в размер на 10500 швейцарски франка (CHF), по курс за митнически цели 1,80894 лева за 1 швейцарски франк (CHF). Обосновано към същата е прибавена както декларираната от оспорващия стойност за транспорт на стоката в размер на 500 лв., така и установената при предходната проверка сума за транспорт на същата стока в размер на още 250 лв., на основание фактура № 6000013351 от 26.11.2020 г. на „Валмат 92“ООД и доклад № BG002000/1/6/09.01.2023 г. Прието е, че в съответствие с чл.71, § 1, буква „д“ от Регламент ЕС № 952/2013г. с оспорения акт е прието, че действителната митническа стойност на процесния автомобил е в размер на 19743,87 лв. По отношение на стока № 2 декларирана с митническа декларация MRN 21BG002005052714R0/18.03.2021 г., решаващият състав е приел за законосъобразен извод, че договорната стойност по смисъла на чл. 70 от Регламент ЕС № 952/2013г. на процесното МПС е в размер на 22300 швейцарски франка (CHF), по курс за митнически цели 1,80995 лева за 1 швейцарски франк (CHF). Според съда обосновано към същата е прибавена декларираната от оспорващия стойност за транспорт на стоката в размер на 500 лв. Прието е, че в съответствие с чл.71, § 1, буква „д“ от Регламент ЕС № 952/2013 г. с акта е установено, че действителната митническа стойност на процесния автомобил е в размер на 40861, 89 лв. 5. Относно стока № 1 декларирана с митническа декларация MRN 21BG002005055327R4/20.04.2021 г., първоинстанционният съд е приел, че митническата администрация е направила законосъобразен извод, че договорната стойност по смисъла на чл.70 от Регламент ЕС № 952/2013г. на процесното МПС е в размер на 19100 швейцарски франка (CHF), по курс за митнически цели 1,76710 лева за 1 швейцарски франк (CHF). Обосновано към същата е прибавена декларираната от оспорващия стойност за транспорт на стоката в размер на 500 лв. Според съда в унисон с чл.71, § 1, буква „д“ от Регламент ЕС № 952/2013 г. в административния акт е прието, че действителната митническа стойност на процесния автомобил е в размер на 34251,61 лв. Административният съд се е позовал на член 56 от Регламент №952/2013 и член 16 от Протокол 3 на Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и техните държави - членки и Конфедерация Швейцария, както и на член 15 от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (2013/94/ЕС) и е обосновал извод, че реквизитите на декларацията върху фактурите съответстват на посочените в Приложение IVб от Конвенцията. Въз основа на получената информация от швейцарските митнически власти първоинстанционният съд е приел за всяка от стоките, че износителят при издаване на фактурите за продажба не е декларирал произход на стоката върху фактурите, съгласно правилата за придобиване на произход от Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария. Направен е извод, че декларираната преференция, код 300 в Е.Д. 4/17 за всички процесни стоки, правилно не е приета от митническите органи, в резултат на което законосъобразно с оспорения акт е отказано предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от чл. 56, § 2, б.“г“ от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. Съдът е обосновал извод, че правилно с административния акт вместо декларираното от оспорващото дружество дължимо мито в размер на 0,00 лв., законосъобразно по отношение на всички стоки предмет на петте вносни декларации е определено задължение на база новоустановената митническа стойност при ставка 0,100, с произтичащото от това увеличаване на основата за изчисляване на дължимия ДДС (посредством прибавяне към митническата стойност и на стойността на дължимото мито). Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и налице ли са основанията за отказ за предоставяне на преференциално третиране на процесните стоки, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, § 2, б."г" от Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Riga, C-1/18, EU: C: 2019: 519, т. 22. По-специално съгласно член 70 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в при необходимост (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. Коригирането по необходимост е намерило своето проявление в чл. 71, регламентиращ елементите на договорната стойност, като съобразно посочения текст, при определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят а) в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, следните разходи: комисиони и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионите за покупката; разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с въпросните стоки; и разходите за опаковка, включващи труда или използваните материали; б) стойността, съответно разпределена, на следните стоки и услуги, доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, и използвани при производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е включена в действително платената или подлежащата на плащане цена: материали, компоненти, части и други подобни, вградени във внасяните стоки; инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки; материали, изразходвани при производството на внасяните стоки; и инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн и планове и чертежи, разработени извън Съюза и необходими за производството на внасяните стоки; в) роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези роялти и такси не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена; г) стойността на всяка част от прихода от последваща препродажба, последващо отстъпване на правото на разпореждане или на ползване на внасяните стоки, която пряко или косвено се предоставя на продавача; и д) следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Съобразно чл. 71, параграф 3, при определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в настоящия член. Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. В настоящия случай при извършена повторна проверка на декларирания от „Авис Стандарт“ ЕООД внос, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 относно достоверността на декларираната митническа стойност на моторни превозни средства, са възникнали съмнения във връзка с декларираната митническа стойност на внесените от Швейцария 5 броя автомобили. Доколкото възникналите съмнения по отношения на декларираните митнически стойности, както и към текста за произход, поставен върху фактурите за покупко-продажба не са опровергани, митническите органи са предприели действия за проверка по линия на международното сътрудничество на представените търговски документи за установяване на реалната стойност и произход на автомобилите. В резултат от извършената проверка в ТД Митница Варна е получено писмо рег. № 32-144279/13.04.2023 г. на директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, към което е приложено писмо с рег.№ 32-140639/11.04.2023 г. от Федералната служба за митническа и гранична сигурност на Конфедерация Швейцария, с което са предоставени данни за резултатите от извършената проверка по линия на международното сътрудничество. В отговора на митническите органи на Конфедерация Швейцария е посочено, че извършената от тях проверка е установила, че изпратените от българските митнически власти документи са фалшиви, като в подкрепа на този извод са изпратени заверени копия от фактури/договори за покупко-продажба на автомобили, внесени от „Авис Стандарт“ ЕООД по процесните митнически декларации с MRN 20BG002005025131R2 от 08.02.2020г., 20BG002005028567R0 от 03.04.2020г., 20BG002005045872R4 от 17.12.2020г., 21BG002005052714R0 от 18.03.2021г., 21BG002005055327R4 от 20.04.2021 г. Фактурите, издадени и предоставени от „Revaz Autos“ SA на швейцарските митнически власти са възприети от административния орган, като доказателство за реалните продажни цени, дължими от „Авис Стандарт“ ЕООД за процесиите 5 броя автомобила и са послужили за определянето на митническите им стойности, съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Към тези стойности, на основание чл. 71, параграф 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013, са прибавени и транспортните разходи за автомобилите до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза. При съобразяване на тези обстоятелства правилно съставът на Административен съд Шумен е приел, че събраните по делото доказателства обосновават възникването на основателни съмнения в митническия орган по отношение на декларираните договорни стойности на процесните стоки по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение 2015/2447. Видно от мотивите послужили за издаване на оспореното решение, наличието на основателни съмнения е обосновано с информацията получена по линията за международно сътрудничество от швейцарските митнически власти във връзка с декларираните пет автомобила, декларирани за износ в Швейцария с дестинация България. Обсъжданата информация е събрана в хода на извършена проверка по линия на международното сътрудничество, въз основа на която е установено, че за процесните автомобили са декларирани по-високи износни цени от посочените при вноса договорни стойности на стоките според представените към митническите декларации фактури. При съобразяване на наличието на противоречиви данни за процесните автомобили с посочени във фактурите идентични характеристики на стоките, законосъобразен се явява изводът на митническият орган, че съмненията относно декларираните митнически стойности не са отпаднали. Настоящият касационен състав съобразява, че макар писмото получено от швейцарските митнически органи да е официален документ, тази негова характеристика не придава същото качество на информацията, обективирана в него. Това е така защото, информацията възпроизведена в официалния документ се отнася до факти и обстоятелства, които не са се осъществили пред чуждестранния орган и не са удостоверени от него в качеството му на длъжностно лице, с оглед което обсъжданото писмо доказва с обвързваща материална сила единствено обстоятелствата, че при износа износителят е представил посочените фактури и декларации на съответната стойност. От това обаче не може да се изведе категоричен извод, че съдържанието на фактурите е вярно и те са автентични, съответно, че приложените от вносителя фактури са неистински. Независимо от това в случая от съществено значение за обосноваване наличието на основателните съмнения е именно разминаването в съдържанието на информацията обективирана в два частни документа с еднаква доказателствена сила, при съобразяване на липсата на допълнително представени доказателства от вносителя в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. Настоящият състав съобразява, като приложимо към спора задължителното тълкуване възприето в решение от 25.03.2026 г. на Общия съд на Европейския съюз (ОС на ЕС) по дело Т-296/25 г., образувано по преюдициално запитване отправено с определение от 15.04.2025 г. по адм. д. № 8222/2024 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. Поставените пред ОС на ЕС въпроси са: 1. Допуска ли разпоредбата на чл. 74, параграф трети от регламент (ЕС) 952 от 2013 г. тълкуване в смисъл, че като „налични данни на митническата територия на Съюза“ може да се счита декларираната стойност на същата стока при износа й от трета страна. 2. Допуска ли разпоредбата на чл. 74, параграф трети от регламент (ЕС) 952 от 2013 г. тълкуване в смисъл, че разумен способ за определянето на митническата стойност по чл. 74, параграф 3 от Регламента може да е определянето й на база декларираната стойност при износа на същата стока от трета страна. „Запитването е отправено в рамките на спор между търговското дружество „Лидикар“ ООД, учредено по българското право, и директора на ТД Митница Бургас (България) по повод на решението, с което българската митническа администрация определя митническата стойност на автомобил, който дружеството е внесло от Канада, въз основа на декларираната при износ цена, която канадската митническа администрация е съобщила на българската митническа администрация в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество.“. В случая следва да се съобрази, че спорът в главното производство не е абсолютно идентичен, а сходен с фактическите установявания по настоящият спор, доколкото митническата стойност на процесните автомобили предмет на декларирания внос от „Авис Стандарт“ ЕООД е определена въз основа на информацията получена в рамките на административно сътрудничество от швейцарските митнически власти. По първия отправен въпрос в т. 30 от решението по дело Т-296/25 г. е прието, че чл. 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, за която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. По втория отправен въпрос в т. 38 от решение по дело Т-296/25 г. е прието, че чл. 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническа стойност на същата тази стока. При съобразяване на задължителното тълкуване възприето в решение по дело Т-296/25 г. на ОС на ЕС следва да се приеме за правилно, определянето на митническата стойност по процесния внос въз основа на данни получени по линията на международното сътрудничество, доколкото съгласно цитираното решение тези данни представляват допустим източник на информация, попадат в обхвата на „наличните данни“ и тяхното използване съставлява признат от правото на Съюза разумен способ за остойностяване. С оглед изложеното правилен е изводът на първостепенният съд за законосъобразност на определения размер с митническото решение на договорната стойност по смисъла на чл. 70 от Регламент ЕС № 952/2013 г. и чл. 71, параграф 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на процесните пет автомобила. Правилен се явява и изводът на съда, че обосновано с административният акт е отказано предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, параграф 2, буква "г" от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария за тези стоки. При съобразяването на тези изводи, решението на първоинстанционния съд се определя като правилно и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. В полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 102,26 евро, представляващи възнаграждение за юрисконсулт пред касационната инстанция. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК