Определение № 8179 от 02.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Топлофикация Шумен" ЕАД, чрез изпълнителния директор Д. Д., против определение № 3651/08.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2804/2024 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против разпореждане № 3429/01.04.2024 г., постановено по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, е представила писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Делото пред административния съд е образувано по жалба на "Топлофикация Шумен" ЕАД (в несъстоятелност), подадена от изпълнителния директор Д. Д., срещу решение № Ц-4/01.03.2024г. на КЕВР. С разпореждане № 3429/01.04.2024г., съдът е оставил жалбата без движение като нередовна и е дал указания на жалбоподателя, чрез синдика на дружеството, в 7-дневен срок, да заяви дали потвърждава извършените от изпълнителния директор действия без представителна власт; да уточни в какво се състои незаконосъобразността на оспореното решение на КЕВР; да внесе държавна такса по жалбата като представи доказателства за това; да обоснове правния си интерес от оспорване на решението на КЕВР. След получаване на съобщението, постъпва частна жалба, адресирана до ВАС, срещу постановеното от съда разпореждане. При горните данни, с обжалваното определение първоинстанционният съд, на основание чл. 231, вр. чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 4 вр. чл. 230 от АПК, е оставил без разглеждане като недопустима, частната жалба на дружеството срещу разпореждане № 3429/01.04.2024 г. по адм. дело № 2804/2024 г., с което е оставена без движение предявената жалба срещу решението на КЕВР. За да постанови определението си съдът е приел, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 231 от АПК регламентира, че по отношение на частната жалба се прилагат съответно чл. 212, 213 и 213а АПК. Съгласно чл. 213а, ал. 2 от АПК, касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 от АПК. Съобразно чл. 215, т. 4 АПК, жалбата се оставя без разглеждане, когато е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на оспорване. Преценката на посочените процесуални разпоредби и на фактите по делото обосновава правилността на правните изводи на административния съд за недопустимост на частната жалба на дружеството срещу разпореждането, с което предявената жалба срещу административния акт на КЕВР е оставена без движение. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията които преграждат по-нататъшното развитие на производството, както и в случаите, изрично посочени в закона. Оспореното разпореждане не е от вида на посочените в процесуалната норма. Същото не прегражда производство по делото, нито пък е предвидено като обжалваемо в закона. По отношение на разпореждането, издадено на осн. чл.158, ал.1 АПК, не е предвидена възможност за оспорване, с оглед на което предявената срещу него частна жалба е недопустима и определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане, е правилно. По изложените съображения, оспореното определение следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото, в полза на ответника по жалбата съдът присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., платими от жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,