Определение № 4327 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК и е образувано по молба на „С. С. Е.“ ООД, Б., представлявано от управителя С. Д., чрез адв. Т. Л. Ф., за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 251/19.05.2024 г. по въззивно гр.д. № 20241200500152/2024 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която, като е отменено частично решението на първостепенния Благоевградски районен съд, търговското дружество – работодател е осъдено да заплати на ищеца Д. М. Б. още 6 000 лв., над вече присъдените му 4000 лв., обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ, заедно с обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 6000 лв., считано от датата на увреждането – 02.11.2021 г,. до окончателното издължаване. Д. М. Б. е предявил против „С. С. Е.“ ООД, Б., иск за заплащане на обезщетение в размер на 24 000 лв., на осн. чл. 200, ал. 1 КТ, ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2021 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Първостепенният съд уважил иска по чл. 200, ал. 1 КТ в размер на 4000 лв., ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2021 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Подадена е въззивна жалба само от ищеца в частта, с която претенциите му са отхвърлени – за разликата над 4000 лв. до 24 000 лв., ведно с лихвата, както и съдебноделоводните разноски. Въззивният съд е увеличил обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ до 10 000 лв., като присъдил още 6000 лв. над вече присъдените с влязлото в сила първоинстанционно решение 4000 лв., както и обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 6000 лв., считано от 02.11.2021 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Благоевградският окръжен съд е потвърдил решението на районния съд в частта, с която искът на Д. М. Б. е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до търсените 24 000 лв., ведно с лихвата, считано от увреждането, върху отхвърлената част от главницата, до окончателното издължаване (диспозитивът на въззивния съд не е презцизен). Срещу въззивното решение, в частта, с която допълнително са присъдени суми по претенциите на ищеца – главница от още 6000 лв. и лихва, е подадена касационна жалба от „С. С. Е.“ ООД, Б.. Касационната жалба е допустима – подадена от легитимирана страна, в срок и отговаряща на изискванията на чл. чл. 284, ал. 1, 2 и 3, т. 1 ГПК. Молителят е представил доказателства, че е внесъл обезпечение от 6 000 лв., която сума е постъпила по сметка на ВКС. Налице са основанията по чл. 282, ал. 2 ГПК и молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение трябва да бъде уважена. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение