Определение № 251 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 497/2011 г.

Производството е по чл.250 ГПК. П. Н. П., С. Х. Г., Д. Н. Д., Ж. И. Т.- Х., П. Ю. П., Р. П. И. и А. И. И. молят да бъде допълнено Определение № 132/ 13.05.2011 г. по гр.д.№ 497/11 г., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу Решение № 1644/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1777/10 г. на Варненски окръжен съд, като твърдят, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането им за присъждане на направените в това производство разноски. Ответниците по молбата- М. Р. М., Т. Р. М., С. В. И., П. В. И., А. С. М., Д. Х. И. и Д. А. П. са депозирали писмен отговор, с който поддържат, че молбата е процесуално недопустима като подадена след изтичане на предвидения за това преклузивен срок. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за допълване на определението му от 13.05.2011 г. в частта за разноските за НЕДОПУСТИМА. Поначало, когато съдът е пропуснал изобщо да се произнесе по искане за присъждане на разноските, съдебният акт подлежи на допълване по реда на чл.250 ГПК, а не на изменение по чл.248 ГПК, което е предпоставено от погрешно определяне на присъдените разноски. В конкретния случай в определението, с което касационната жалба на молителите е оставена без разглеждане, липсва произнасяне по претенцията им за разноски, с оглед на което молбата им следва да бъде квалифицирана като такава по чл.250 ГПК. Допустимостта й е обусловена от нейното подаване в 1-месечен преклузивен срок, считано от връчване на съдебния акт или от влизането му в сила. По делото няма данни за датата, на която определението от 13.05.2011 г. е връчено на касаторите, поради което следва да се приеме, че същите са узнали за него не по-късно от датата, на която са подали частна жалба срещу него, т.е. на 03.06.2011 г., и следователно 1-месечният срок за подаване на молба за допълване е изтекъл на 04.07.2011 г./чл.60, ал.6 във връзка с ал.3 ГПК/. На това основание подадената на 09.03.2012 г. се явява просрочена и като такава не следва да се допуска до разглеждане. Дори да се приеме, че срокът тече от влизане в сила на определението, чието допълване се иска, молбата отново е процесуално недопустима, тъй като съдебният акт е оставен в сила с Определение № 528/31.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 359/11 г. на І г.о., т.е. срокът по чл.250, ал.1 ГПК е изтекъл на 30.11.2011 г. С оглед гореизложеното, молбата по чл.250 ГПК се явява процесуално недопустима и на това основание същата следва да се остави без разглеждане. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение