Определение № 6320 от 11.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2304/2025 г.

Производството е образувано по молба на Г. Г. В., чрез адв. Д. Василева, за „поправяне / допълване / тълкуване“ на Определение № 3048/24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2304/2025 г. по описа на Върховния административен съд, с което е: 1) обезсилено Определение № 685 от 23.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1405/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас; 2) вместо него е оставено без разглеждане искането на Г. В. за изменение на Решение № 9511 от 25.11.2024 г., по същото дело, в частта му за разноските; 3) производството по искането е прекратено; 4) оставено е в сила Разпореждане № 382 от 14.01.2025 г. по адм. дело № 1405/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на В., обективирано в частна жалба, подадена против Определение № 685/23.01.2025 г., по адм. дело № 1405/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, и е релевирано искане за поправяне, тълкуване и допълване на цитираното определение на ВАС. По отношение на искането за тълкуване Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта му, както и с огледа данните по делото, приема за установено следното: Искането е допустимо, като подадено от страна по проведеното съдебно производство пред ВАС, но разгледано по същество, е неоснователно. Според трайно установената практика на ВАС и на ВКС, на тълкуване по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) подлежат влезлите в сила, но неизпълнени решения или определения, които са неясни и двусмислени - това са пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил съдебното решение. Съществено и много важно е, че на тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът на съдебния акт, защото мотивите могат да служат за указание при тълкуване на диспозитива. Тълкуването на диспозитива на съдебното решение се налага от предписаната форма за изразяване решаващата воля на съда, но това не изключва единството на решението като мотиви и диспозитив, и няма значение за ограничението, когато се изследват предпоставките за тълкуване. Задължителна предпоставка за допускане на тълкуване е неяснотите в смисъла на съдебния акт, които пораждат съмнение относно формираната воля на съда. Критериите за тълкуване на съдебното решение са: неясност, противоречие и двусмисленост. В настоящия случай - в определението, чието тълкуване се иска, волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, като диспозитивът на съдебния акт е формулиран по начин, който не поражда затруднения при разбирането му. Ето защо не е налице неяснота на определението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Предвид изложеното искането за тълкуване на определение № 3048 от 24.03.2025 г. следва да бъде оставено без уважение. По отношение на молбата за допълване, която съдът квалифицира като такава по чл. 176 от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като съобрази данните по делото и приложимия закон, намира молбата за своевременна и допустима, но неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Видно от съдържанието на частната жалба, с която съставът на ВАС е бил сезиран по адм. дело № 2304/2025 г., искането, отправено до съда, е било да се отмени Определение № 685/23.01.2025 г. на Административен съд - Бургас и съдът да измени Решение № 9511/25.11.2024 г. в частта за разноските, както и отмяна на Разпореждане № 382/14.01.2025 г., и двете по адм. дело № 1405/2023 г. Като е съобразил доводите в частната жалба на В. и преценил доказателствата по делото, настоящият съдебен състав на ВАС се е произнесъл по искането, като е обезсилил атакуваното определение и е оставил без разглеждане искането за изменение на Решение № 9511 от 25.11.2025 г., поради непредставяне на списък по чл. 80 от ГПК, което съгласно т. 9 от Тълкувателно Решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2021 г. на ОСГТК на ВКС е задължителна предпоставка за допустимост на производството по чл. 248 ал. 1 от ГПК. От друга страна е прието, че гореописаното производство е преюдициално по отношение на молбата за издаване на изпълнителен лист, съответно не са налице предпоставките по чл. 404, ал. 1 от ГПК, съответно Разпореждане № 382/14.01.2025 г., с което е отхвърлена молбата на В. за издаване на изпълнителен лист, е правилно. По изложените съображения молбата за допълване на постановеното определение по реда на чл. 176 от АПК е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Извън горното, противно на твърдяното от молителя, не са налице материалноправните предпоставки за извършване на поправка на очевидни фактически грешки в Определение № 3048/24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2304/2025 г. по описа на Върховния административен съд. В текста на определението не се констатират писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, за да е налице приложното поле на чл. 175 от АПК, поради което и това искане на В. не следва да бъде уважавано. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение