Определение № 2207 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1456/2026 г.

Производството е по чл.213а ал.7 във вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. К. К. от гр. Долна Оряховица, обл. Велико Търново, против Разпореждане по хода на делото № 170/13.01.2026 г. по адм. дело № 940/2025 г. на Административен съд - Велико Търново. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното разпореждане, съдът е оставил без уважение искането за отвод на съдията докладчик и това за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на частна жалба и е върнал частна жалба вх. № 6356/22.12.2025г. на АдмС Велико Търново, подадена от Е. К. К. срещу Определение № 4031/10.12.2025г., постановено по адм.дело № 940/2025г. по описа на АдмС - Велико Търново. За да постанови този акт, първоинстанционният съд е приел, че искането за отвод е немотивирано и неоснователно, като К. не посочил конкретни обстоятелства, които да навеждат към предубеденост на съдията, нито същият имал основание за пристрастие към казуса и страните по спора, за да се отведе сам. Посочено е, че професионалната пригодност на съдиите се преценява от нарочен орган, а не от страните по делата. Вместо да изпълни разпореждане, с което са дадени указания по отстраняване недостатъци на частната жалба, К. е оспорил дължимостта на ДТ и необходимостта от приподписване на частната жалба от адвокат, въпреки че не е налице основание за приложение на чл.212, ал.2 от АПК и чл.235а от АПК, т.к. не се касае за дело пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. Прието е, че искането за продължаване на срока е неоснователно, тъй като не са изтъкнати никакви причини, още по-малко основателни, които да са попречили на К. да стори това в дадения 7-дневен срок. Предвид изложеното съдът достигна до извода, че в определения 7-дневен срок, изтекъл на 13.01.2026 г., нередовностите в частната жалба не са отстранени, поради което на основание чл.213а, ал.1, изреч. 2-ро от АПК я е върнал на жалбоподателя. С Определение № 4031/10.12.2025г., постановено по адм.дело № 940/2025г. по описа на АдмС Велико Търново, против което е подадена частната жалба, е прието, че писмено изявление, вх. № 5501/19.11.2025г. в съда, подадено от Е. К. К. определено като „жалба/иск“ се изразява недоволството от ръководство и служители в ТП на НОИ В. Търново и иска дисциплинарно уволнение и парично обезщетение, като поводът е Писмо с изх. № 2154-04-316#3/10.10.2025 г. Същото е оставено без движение и са дадени ясни и конкретни указания с Разпореждане № 3794/26.11.2025г. за отстраняване на нередовности на оспорването или евентуално искова молба. Частният жалбоподател е предупреден за последиците от неизпълнението на указаният на съда. Съобщението и препис от разпореждането на съда е връчено лично на К. на 01.12.2025г. В указания 7-дневен срок с вх. № 5961/08.12.2025г. в АдмС Велико Търново е постъпило становище от К., с което е поискал отвод на съдията-докладчик. Отводът е приет и делото е разпределено на друг докладчик, който е приел, че становище с вх. № 5961/08.12.2025г. не се съдържат твърдения, нито искания, които могат да се възприемат пряко или тълкуват като изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 3794/26.11.2025г. Приел, че съдът не е сезиран с жалба или искова молба, които да отговарят на изискванията на процесуалния закон/съответно чл.150 и 151 от АПК или чл.127 и 128 от ГПК. Приел, че е е налице хипотезата на чл.158, ал.3 от АПК, поради което оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Във връзка с постъпила частна жалба срещу Определение № 4031/10.12.2025г., постановено по адм. дело № 940/2025г. по описа на АдмС - Велико Търново, с разпореждане № 4228 от 23.12.2025 г. по входящ номер № 6356 от 22.12.2025 г., Административен съд – Велико Търново, е дал указания за отстраняване на нередовностите, тъй като жалбата не е отговаряла на изискванията на чл.212, ал.1, т. 4 от АПК и чл. 212, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 231 от АПК, както и на чл. 213, т. 3 във вр. с чл. 235а от АПК, поради това че не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на обжалваното определение, които съставляват касационни основания, както изисква чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, на основание чл. 212, ал. 2 от АПК, приложима на основание чл. 236 от АПК, жалбата не е приподписана от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност и съгласно чл.235а от АПК не е внесена държавна такса в размер 30 лева за граждани. На основание чл.213а, ал.1 изр.1 АПК, съдът е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовностите в жалбата си, като изложи точно и мотивирано конкретните пороци на обжалвания съдебен акт, които съставляват касационни основания, да представи на основание чл. 212, ал. 2 от АПК частната жалба приподписана от адвокат, с приложено пълномощно за приподписването, а в случай, че жалбоподателят има юридическа правоспособност - да се представи удостоверение за юридическа правоспособност, както и доказателства за платена държавна такса за производството по частната жалба в размер на 30 лв. по сметка на Върховен административен съд, като го е предупредил, че при неизпълнение указанията на съда, жалба ще бъде върната. Съдебният акт е бил съобщен на 06.01.2026 г., на жалбоподателя, като в 7-дневния срок, нередовностите не са били отстранени. Постъпило е становище вх.№ 152 от 12.01.2026 г., в което частния жалбоподател е посочил, че основания за обжалване на Определение № 4031/10.12.2025г., постановено по адм.дело № 940/2025г. по описа на АдмС - Велико Търново са предубеденост и пристрастност на съда към ответника по делото, заявено е, че предмет на делото е казус по „пенсионно осигуряване и подпомагане“, като ответник е ТП на НОИ Велико Търново, поради което жалбата не следвало да бъде приподписвана от адвокат, не била посочена сметката по която да внесе д.т., а и такава не се дължала. Съгласно чл. 213а, ал. 1 от АПК съдията - докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на частната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7 дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Обосновано съдът е приел, че въпреки дадените указания нередовностите на касационната жалба не са били отстранени, поради което същата е недопустима и законосъобразно е реализирал предвидените в закона процесуалноправни действия - връщане на касационната жалба. Съгласно чл. 236 във р. с чл.212 ал.1 т.4 от АПК жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания. Съгласно чл. 236 във вр. с чл.212 ал.2 от АПК частната жалба, с изключение на дела по ЗАНН, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност – удостоверение за юридическа правоспособност. Съгласно чл. 236 във вр. с чл.213 т.3 от АПК към частната жалба се прилага документ за платена държавна такса, ако такава се дължи или молба по чл. 227а, ал. 2. Според чл.235а от АПК за производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лв. за граждани, държавни и общински органи и 150 лв. за организации. Не се дължи такса от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. Според §1 т.7 от ДР на АПК „дела по пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане" са и производствата, които се разглеждат по Закона за семейни помощи за деца, Закона за хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Доколкото може да се прецени претенцията на частния жалбоподател предявена с писмено изявление, вх. № 5501/19.11.2025г. и определена като „жалба/иск“, с него се изразява недоволството от ръководство и служители в ТП на НОИ Велико Търново, иска се дисциплинарно уволнение и парично обезщетение. Така предявената претенция би могло да се идентифицира като предявен иск за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, с правно основание чл.203 ал.1 от АПК. В този смисъл независимо, че е предявен против ТП на НОИ Велико Търново, не може да се приеме, че касае спор по някой от нормативните актове посочени в §1 т.7 от ДР на АПК. Този иск не е свързан и с пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, доколкото такива са споровете по КСО и ЗЗО. Ето защо независимо, че претендираните вреди на частния жалбоподател, според твърденията му, произтичат от действия и бездействия на осигурителни органи, спорът относно тях не може да се приеме за дело за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. Жалбоподателят не е бил освобождаван от внасяне на държавна такса в първоинстанционното производство. Следователно относно частната жалба е следвало да бъде изпълнено както изискването на чл. 236 във вр. с чл.212 ал.2 от АПК, така и това на чл. 236 във вр. с чл.213 т.3 във вр. с чл.235а от АПК. В частната жалба са изложени съображения за здравословното състояние на частния жалбоподател, както и за трайно намалена работоспособност, но не са направени никакви искания в тази насока, поради което същите не следва да бъдат коментирани. Сами по себе си тези обстоятелства нямат отношение към обжалвания съдебен акт. Неоснователни са твърденията изложени в частната жалба за пристрастност на съдията докладчик при разглеждането на делото. Субективните възприятия на частния жалбоподател не могат да бъдат основания за отвод на съда, а следва да са аргументирани с обективни данни за заинтересованост на съдията при разглеждането на делото. Според чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК съдията е длъжен да се самоотведе или да бъде отведен ако съществуват обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност. Тези обстоятелства могат да съществуват под най-различна форма и затова те не са и не могат да бъдат конкретно изброени. Необходимо е обаче тези обстоятелства да пораждат не просто съмнение за безпристрастността и независимостта на съдията, а това съмнение да е основателно. Тоест, трябва да е установено, че тези обстоятелства най-вероятно ще променят професионалната и безпристрастна оценка на съдията и ще го отклонят в порочна посока. Обстоятелствата трябва да са от такъв характер, че с много голяма вероятност те да деформират свободната воля на съдията. Законодателят изисква не просто субективна оценка за съмнение. Той изисква това съмнение да бъде в голяма степен обективирано на базата на опита чрез предходни подобни житейски или професионални примери, които доказват, че подобни обстоятелства влияят върху безпристрастното решаване на спора. Това прави съмнението "основателно". Ако се допусне отвод да се прави само на базата на съмнения, това може да доведе до краен субективизъм, опорочаване на процедурата, засягане на доброто име и професионалната чест на съдията. Ето защо, за да бъде отстранен съдията е необходимо безспорно установяване на основателното съмнение. Участието на съдията по други административни дела не представлява друго обстоятелство по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, което може да породи основателно съмнение в неговата безпристрастност. Законосъобразността на всеки един административен акт се преценява самостоятелно в процеса съобразно доказателствата. (Определение № 3520 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3438/2015 г., 5-членен с-в) В настоящият случай тези предпоставки не са налице. Предвид изложеното правилно съдията-докладчик по първоинстанционното производство е оставил без движение частната жалба за изпълнение изискванията на чл.212, ал.1, т. 4 от АПК и чл. 212, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 231 от АПК, както и на чл. 213, т. 3 във вр. с чл. 235а от АПК. След като тези указания не са изпълнени в предвидения срок, правилно частната жалба е върната като нередовна. Следователно обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. С обжалваното разпореждане е отказано продължаване на срока за отстраняване нередовностите по частната жалба. Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК, приложим по силата на препращата норма на чл. 144 АПК, законен или определен от съда срок може да бъде продължен по искане на страната, ако са налице уважителни причини и искането е направено преди изтичане на срока. Преценката за основателността на направеното искане за продължаване на срока и дали то съдържа причини за неотстраняване на констатирани нередовности на жалба/искова молба в дадения срок, които да бъдат определени като уважителни, принадлежи на първоинстанционния съд и се извършва по въведените в посочената правна норма критерии. С това разпореждане не е и уважено искането за отвод на съдията докладчик. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба срещу разпореждането, в частта постановена на основание чл. 63 ГПК вр. чл. 144 АПК, с което е оставена без уважение молбата за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на частната жалба, както и в частта, с която не е уважено искането за отвод на съдията докладчик, за недопустима - подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на производството и не е сред случаите, изрично посочени в закона (чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК). (В този смисъл Определение № 15383 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14425/2012 г., 5-членен с-в; Определение № 13546 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12058/2013 г., 5-членен с-в, Определение № 2593 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 917/2021 г., 5-членен с-в) Ето защо частната жалба в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4, чл. 213а ал. 7 във вр. с чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,