Определение № 200 от 14.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 6029 от 09.06.2016 г. на [фирма] [населено място] за изменение на решението по делото в частта за разноските. Молителят поддържа, че при постановяване на решението съставът на ВКС е пропуснал да му присъди сумата от 1 415 лева по договор за правна защита и съдействие от 11.05.2015 г., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и изложение за допускане на касационно обжалване. Ответникът в производството - държавата чрез областния управител на област Бургас, е подал писмен отговор с възражение за недължимост на претендираните разноски поради липса на списък по чл. 80 ГПК и на доказателства, че същите са реално направени. Ответникът Общината [населено място] не е подал писмен отговор в указания едноседмичен срок. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: С решение № 12 от 08.06.2016 г. по настоящото дело, постановено по касационна жалба на [фирма], е отменено въззивното решение по спора и е уважен предявеният от [фирма] установителен иск за собственост на почивна база, находяща се в землището на [населено място]. С решението съдът е присъдил на касатора разноски в размер на 4 110 лева, от които 210 лв. - държавна такса и 3 900 лева - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.01.2016 г. Пропуснато е да бъде присъдена сумата от 1 415 лева по договор за правна защита и съдействие от 11.05.2015 г., заплатени на същия адвокат, поради което този пропуск следва да бъде отстранен в настоящото производство, тъй като с оглед изхода на делото те са дължими от ответниците. Възраженията на ответника в лицето на държавата чрез областния управител на област Бургас, са неоснователни. Разноските по договора за правна защита и съдействие от 11.05.2015 г. са за изготвяне и подписване на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Видно от приложения на л. 12 от касационното дело договор за правна защита и съдействие № 0548333, заплащането е в брой. В този случай договорът има характера на разписка и това е достатъчно, за да се приеме, че страната действително е заплатила адвокатското възнаграждение. На л. 13 от касационното дело е приложен списък по чл. 80 ГПК, който съдържа посочване на разноските за адвокатска помощ в размер на 1 415 лева и присъждането им е своевременно поискано с касационната жалба. С това са спазени изискванията на т.т. 1 и 2 от ТР № 6/6.11.2013 г по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно допустимостта на въведеното искане за изменение на присъдения размер на разноските и неговата основателност. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.