Определение № 285 от 22.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1603/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 62/15.03.2018 г. по ч.т.д.№ 414/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на същото дружество, за допълване на определение № 284/18.01.2018 г. по същото дело, с произнасяне по заявено в частната жалба на същата страна, по която е постановено исканото за допълване въззивно определение, възражение - за предявяване на отказа от исковете,обусловил прекратяването на първоинстанционното производство, от представляващия дружеството изпълнителен член на Съвета на директорите - Б. П., при злоупотреба с процесуални права от негова страна. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, считайки че доводът му за злоупотреба с процесуални права предпоставя произнасяне със самостоятелен диспозитив, за обявяване за невалидно процесуалното действие - отказ от иска. Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, считайки че с исканото произнасяне по реда на чл.250 ГПК, на практика се цели пререшаване на спора относно правилността на първоинстанционното определение за прекратяване на производството поради отказ от исковете. Доводът за злоупотреба с процесуални права е такъв по преценка на правилността на първоинстанционният акт и непроизнасянето по същия предпоставя неправилност, но не и непълнота на произнасянето. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: [фирма], представлявано от С. П., в качеството на изпълнителен член на СД, със самостоятелна представителна власт за същото дружество, е предявил обективно, евентуално съединение, искове против [фирма], за установяване нищожност / недействителност на различни основания, на договорна ипотека, сключена от [фирма], чрез другия изпълнителен член на СД, със самостоятелни представителни за ищеца права - Б. П., в обезпечаване вземания на ответното дружество към ищеца, съществуването на каквито вземания ищецът оспорва. В хода на първоинстанционното производство е депозиран отказ от исковете, изходящ от представляващия ищеца Б. П..Отказът от искове е предявен двукратно от същото лице / предвид междувременна смяна на съдебния състав, поради уважен отвод / - с молба от 20.06.2017 г., последвана от оттегляне на отказа, с молба от 11.07.2017 г., чрез представляващия С. П., и с молба от 25.10.2017 г.. Първоинстанционният съд е счел депозираният отказ за валидно процесуално действие и прекратил производството. В частната жалба срещу първоинстанционното определение, потвърдено от въззивния съд с определение № 284/18.01.2018 г. по ч.т.д.№ 414 / 2017 г., [фирма] е навел довод за предявен отказ от исковете, чрез представляващия Б. П., при тежка злоупотреба на същия с процесуални права, доколкото атакуваните с предявените искове сделки, са последица от увреждащите дружеството – ищец действия на същото това лице. Произнасяне по този довод на жалбоподателя въззивното определение не съдържа,макар да има оценъчни мотиви относно валидността на процесуалното действие отказ от иска, предвид еднаквите процесуални права на всеки от представляващите ищеца изпълнителни членове на СД и невъзможност съдът да извършва преценка на правилността на същите, зачитайки едно от тях за сметка на другото. С молба по реда на чл.250 ГПК, жалбоподателят [фирма] е поискал допълване на определение 284/18.01.2018 г. по ч.т.д.№ 414/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с произнасяне по довода за злоупотреба с процесуални права. С тук атакуваното определение № 62/15.03.2018 г. по ч.т.д.№ 414/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, молбата е оставена без уважение ,с мотива, че доводът на страната за злоупотреба с процесуални права от другия представляващ дружеството - ищец изпълнителен член на СД, депозирал отказ от исковете, е относим към преценката за правилност на въззивното определение, но не предпоставя произнасяне по самостоятелен предмет на въззивно обжалване. Частната жалба е неоснователна. Производството по чл.250 ГПК има за цел формиране на сила на пресъдено нещо, респ. произнасяне по целия предмет на спора. Резултатът от провеждането му е допълване диспозитива, а не мотивите на съдебния акт, с произнасяне по искане / петитум /, надлежно въведен от страната. В настоящият случай предмет на въззивното обжалване е бил инстанционния контрол върху определението за прекратяване на първоинстанционното производство, поради отказ от исковете, който контрол приключва с потвърждаване или отмяна на първоинстанционния акт. Несъобразяването на довод от защитата на страната срещу този акт е процесуално нарушение, евентуално рефлектиращо върху правилността му, но не и предмет на самостоятелно искане, доколкото всеки от доводите й е насочен към един и същ петитум – отмяна на първоинстанционното определение за прекратяване на производството. Несъгласието на страната с резултата от въззивния контрол, вкл. предвид непроизнасяне по всичките й доводи за неправилност на първоинстанционния акт, е предявимо по пътя на обжалване на определение № 284/18.01.2018 г. по ч.т.д.№ 414 / 2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново.Самостоятелен диспозитив – „ установяване невалидност на процесуално действие – отказ от иск ” не се дължи в производството по обжалване на първоинстанционния акт за прекратяване на производството, тъй като именно преценката за тази валидност е основанието за неговата отмяна, респ. потвърждаване, т.е. предпоставя правния резултат, а не е самостоятелен предмет на произнасяне. С молбата си страната цели въззивният съд да извърши нова проверка на основанието за прекратяване на производството, каквато ако би извършил, с различен от настоящия резултат, би следвало недопустимо да подмени, а не да допълни произнасянето си. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение