Решение № 3230 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5680/2014 г.

Решение № 3230 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5680/2014 г., VIII о.,докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив срещу решение № 561 от 27.02.2014 г., постановено по адм. д. № 2155/12 г. от Административен съд - Пловдив, в частта му, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 261105422/16.03.2012 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 610/29.05.2012 г. на Директора на Дирекция"ОУИ"-гр. София (понастоящем Дирекция "ОДОП"), досежно определените на Биляна Атанасова Василева задължения, както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 943.72 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 690.13 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. в размер на 1709.17 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 022.13 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1273.59 лв. и лихви от 583.35 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата от 360 лв. до 629.59 лв. и съответните лихви за просрочие. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане до Върховния административен съд да отмени частта от обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди РА в отменената от първоинстанционния съд част. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции. Ответникцата по касационната жалба Биляна Атанасова Василева, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество -основателна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната част от решението на Административен съд- Пловдив е отменен РА № 261105422/16.03.2012 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 610/29.05.2012 г. на Директора на Дирекция"ОУИ"-гр. София (понастоящем Дирекция "ОДОП"), досежно определените на Биляна Атанасова Василева задължения, както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 943.72 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 690.13 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. в размер на 1709.17 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 022.13 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1273.59 лв. и лихви от 583.35 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата от 360 лв. до 629.59 лв. и съответните лихви за просрочие. С решението на Административен съд- Пловдив е отхвърлена жалбата на Василева срещу процесния РА досежно установените с него задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 360 лв. и съответните лихви, като в тази своя отхвърлителна част решението като необжалвано е влязло в сила. Решението на Административен съд - Пловдив в обжалваната му част е правилно постановено. С решението е прието, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е описал и установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за приложение на разпоредбите на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ДОПК. Обосновано съдът е приел, че осъществените от Василева през 2008 г. продажба на сграда, представляваща търговски обект "аптека" с площ от 32 кв. м. и право на строеж/пристрояване на пристройка към сграда- аптека, намираща се в УПИ VII-84, кв. 17, по плана на с. Капитан Андреево, не са спорни между страните. След анализ на разпоредбите на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 1, б."а" и б."б" ЗДДФЛ (в приложимата редакция ДВ, бр. 113/2007 г.), чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, административният съд обосновано и законосъобразно е съотнесъл горепосочените факти към цитираните правни норми, приемайки, че Василева е следвало да декларира доходите, получени от продажбата на нежилищния търговски търговски обект и от учредяване на право на строеж върху нежилищен, недвижим обект, който е получила през 2008 г. и съответно да заплати дължимия за тези доходи данък. Доколкото Василева не е декларирала тези доходи с ГДД, съдът е счел за законосъобразен извода на органите по приходите, че за отчетната 2008 г. е осъществен съставът на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК. По- нататък в мотивите на решението, обсъждайки законосъобразността на РА досежно определените с него допълнителни задължения за процесните 2005, 2006 и 2007 години, административният съд е посочил, че годишните данъчни основи за облагане на Василева за така визираните отчетни периоди, не са съобразени с получените от нея доходи от различни приходоизточници и конкретно със сумите, получени от лицето Марин Иванов, с което Василева живее на съпружески начала. Срещу тези изводи на съда са и основните оплаквания в касационната жалба. Същите са неоснователни, поради следното: Правилно съдът е съобразил, че от констативната част на ревизионния акт е видно, че при определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК в същата не са включени суми, получени от Иванов, с който жалбоподателят живее на семейни начала, както и суми за нейната издръжка. Първоинстанционният съд е възприел тези констатации като незаконосъобразни с мотив, че след като се установява по несъмнен начин, че двамата живеят заедно, макар да нямат сключен граждански брак, то няма основания да се изключи участието на Иванов в разходите за издръжка и живот на домакинството. Този негов извод е обоснован и съответства на материалния закон. Критериите за определяне на данъчната основа за облагането по особения ред са определени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като т. 16 определя, че такива критерии са и други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата. Когато ревизията е за определяне на задълженията на физическо лице от значение за определяне на данъчната основа са и приходите и разходите за издържане на домакинството. Последното е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК и според нея "домакинството включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство и техните деца и роднини, ако живеят при тях". Предвид предписанието на тази разпоредба, настоящият състав на касационната инстанция счита, че в понятието домакинство следва да бъдат включено и лицето, с което ревизираното лице живее във фактическо съпружеско съжителство. Неоснователно касаторът поддържа, че по делото не е установено фактическото съжителство с лицето М. Иванов, доколкото не били представени доказателства за настоящ адрес. Съдът обосновано е съобразил данните от личните карти на двете лица, според които същите живеят на един постоянен адрес. Всъщност, поддържаното в касационната жалба твърдение, че не следва да се приеме, че разходите на Василева и Иванов са съвместни по съображения, че не са представени доказателства за настоящ адрес и не са разпитани свидетели за установяване на спорните обстоятелства, е изцяло несъстоятелно, доколкото самите органите по приходите застъпват тезата, че макар лицата да живеят на съпружески начала, те не формират едно домакинство, понеже не са сключили граждански брак. Мотивите на органите по приходите по тази част от спора са вътрешно противоречиви, което произтича от промяната в принципно застъпваната от тях теза в ревизионното и- съответно- в съдебното производство. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че при определяне на данъчната основа за всички горепосочени години правилно са включени от съда сумите, предоставяни от Иванов на Василева за покриване на разходи за общото им домакинство, като съдът сее основал на представените от Иванов декларации по делото. Представените декларации, с които Иванов е заявил, че е предоставял за издръжката на Василева и на дъщеря й Теа Димитрова суми в размер, както следва: за 2005 г. - 2 500 лв.; за 2006 г. - 12 500 лв.; за 2007 г. - 5 000 лв., и за 2008 г. - 3 000 лв. са частни свидетелстващи документи и в случая следва да се ползват с доказателствена сила, доколкото издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти. Спорен по делото е бил и методът и начинът на определяне на данъчната основа като подход на приходните органи. Видно е от РД и РА, както и от изложеното в касационната жалба, че ревизиращите са определяли и извършвали текуща съпоставка между получените приходи и разходваните средства към определени периоди през годината, а не на годишна база. Касаторът развива това свое виждане в жалбата като твърди, че паричните потоци се изследват помесечно с цел установяване на получени от РЛ доходи и когато е налице превишение спрямо тях за съответния период, следва извод, че лицето е разполагало със средства да извърши разходите и именно тези средства с неустановен произход подлежат на облагане. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да се налице несъответствие между приходи и разходи. Установените укрити доходи в моментните им размери съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В този смисъл е и практиката на ВАС. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че изводите на съда досежно процесната 2008 г. противоречат на приетото с решението досежно останалите спорни години. РА е частично отменен за установените задължения за 2008 г. не защото за тази година съдът не е намерил основания да включи получените парични средства от М. Иванов в паричния поток на Василева, а защото е прието, че е налице данък за внасяне за тази година в размер на 360 лв., дължим за реализираната продажба на недвижим имот (търговски обект) и от учредяване право на строеж през същата година. Противно на оплакванията в жалбата, изводите на съда са мотивирани, поради което и не се явяват нелогични, както неоснователно твърди касаторът. Решението като правилно следва да се остави в сила в обжалваната му отменителна част. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,