Определение № 561 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 278/2012 г.

С определение № 240 от 04.11.2011 г. по гр.д. № 1493/2011 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставена без разглеждане молба вх. № 81159 от 15.09.2011 г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 ГПК на определение от 08.07.2011 г. по т.д. № 7460/2011 г. на Софийски градски съд, подадена от Д. М. М. от [населено място]. Частна жалба против определение № 240 от 04.11.2011 г. по гр.д. № 1493/2011 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Д. М. М.. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима –обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1, вр. с ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С определение № 240 от 04.11.2011 г. по гр.д. № 1493/2011 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставена без разглеждане молба вх. № 81159 от 15.09.2011 г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 ГПК на определение от 08.07.2011 г. по т.д. № 7460/2011 г. на Софийски градски съд. С въззивното определение на Софийски градски съд е потвърдено определение от 02.05.2011 г. по гр.д. № 57723/2010 г. на Софийски районен съд, с което е оставяна без уважение молба за допускане на обезпечение на иска. Върховният касационен съд е приел, че определението по допускане на обезпечение не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В частната жалба против определението се поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал въведените в молба вх. № 81159 от 15.09.2011 г. искания като претенция за отмяна по реда на чл. 303, ал.1 ГПК, тъй като молителката обжалва въззивното определение по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Оплакванията са неоснователни. Съдът е квалифицирал молба вх. № 81159 от 15.09.2011 г. като искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1 ГПК с оглед въведените в нея оплаквания срещу необжалваемо въззивно определение, приемайки в съответствие с т. 2 от ППВС № 2 от 29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77 г., че определението, с което се отказва допускане на обезпечение не подлежи на отмяна. Определението по допускане на обезпечение не разрешава със сила на пресъдено нещо правния спор между страните; с него не се прегражда пътят за реализиране на претендираното от ищеца право срещу ответника. Това определение подлежи на обжалване пред по-горен съд с частна жалба, който инстанционен ред е изчерпан от молителката, поради което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно. Независимо от изложеното, дори и при квалификация на молба вх. № 81159 от 15.09.2011 г. като частна жалба, то същата е недопустима като подадена срещу необжалваем съдебен акт. Определенията на въззивния съд по жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск (бъдещ или във висящо производство) или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежат на касационно обжалване – ТР № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2010 г., запазило действието си в тази му част и след изменението на чл. 396, ал.2 ГПК от 21.12.2010 г., Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение