Определение № 112 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4885/2015 г.

Производството е по реда на чл.247 ГПК. Постъпила е молба от Я. Я. Я. и И. А. Я. чрез адв.В. Волева за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 63 от 1.03.16г.по гр.дело № 4885/15г.на ВКС,Четвърто г.о.Молителите считат, че по погрешка в диспозитива на решението е посочено,че се осъжда Я. К. Я. лично, а не само в качеството му на едноличен търговец. Ответниците по молбата М., М.,Светла и М. Д. чрез адв.С. Б. считат,че е недопустима и неоснователна. С решение № 63 от 1.03.16г.по гр.дело № 4885/15г.на Четвърто г.о.на ВКС частично е отменено решение № 295 от 15.02.15г.по в.гр.дело № 2967/12г. на Софийски апелативен съд, както и допълнително решение № 747 от 14.04.15г.,постановено по същото дело, и е постановено друго,с което е осъден Я. К. Я. – лично и в качеството му на ЕТ“Я. К. Я. – Я. ИЯ -77“ да заплати на М. М. Димитрова и на М. Т. Димитрова по 10 000 лв на всяка от тях, на М. М. Димитрова и на Светла М. Димитрова по 15 000 лв на всяка от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Методи С. Д.,както и 3500 лв на М. Т. Димитрова,представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми,считано от 8.11.08г.до окончателното изплащане. Настоящият състав на ВКС намира,че молбата по чл.247 ГПК е НЕДОПУСТИМА. Съгласно чл.247 ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.Молителите не са страна в касационното производство.Молителят Я. Я. е син на починалия ответник Я. К. Я., но се е отказал от наследството на баща си.Молителката И. Я. не попада в кръга на неговите наследници.Ето защо, молбата по чл.247 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Следва да се отбележи за яснота на молителите, че в случая не е налице несъответствие между формираната воля на съда и външното й изразяване в диспозитива на решението.В случая се цели изменяне на формираната воля на съда, което не представлява очевидна фактическа грешка.Следва да се има предвид и приетото разрешение в ТР № 2/01г. по т.д.№ 2/01г.на ОСГК на ВКС,че за поетите задължения във връзка с търговската си дейност ЕТ отговаря с цялото си имущество,включено в търговското предприятие, с личното си имущество /без несеквестируемото/ и с половината от имуществото – СИО,което не е включено в търговското предприятие. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.