Определение № 4001 от 20.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба вх.№ 16219 от 11.07.2023 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД чрез адвокат Р. Р. от САК срещу Определение № 1709 от 29.06.2023 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по в.гр.д.№ 2682/2022 г. на Апелативен съд – София, Х гр.състав. Ответникът по частната жалба „Влаев и син” ЕООД е депозирал отговор чрез адвокат Г. И. от САК, като поддържа, че същата е неоснователна. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за изменение на въззивното Решение № 697 от 26.05.2023 г. по в.гр.д.№ 2682/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта за разноските. С постановеното по касационно гр.д.№ 3835/2023 г. решение по реда на чл. 290 ГПК въззивното решение е отменено изцяло - включително и в частта за разноските, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Това налага да бъде отменено и атакуваното с частната жалба определение по чл. 248 ГПК, тъй като въпросът за отговорността за разноските, направени при първото разглеждане на спора от въззивната инстанция ще следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, според изхода на същото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение