Определение № 855 от 23.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2174/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД срещу определение № 1687/29.06.2022 г. по в. гр. д. № 1684/2021 г. на Апелативен съд София, с което е изменено постановеното по същото дело решение № 644/2022 г. и дружеството е осъдено да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ сумата 995, 40 лв. с вкл. ДДС на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Жалбоподателят заявява становище, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е определил два отделни адвокатски хонорара на пълномощника на ищеца – за подготовка на въззивна жалба и за отговор на въззивната жалба, подадена от застрахователя. Това е така, тъй като се касае за защита на напълно идентични интереси. Отделно, по делото не са претендирани два отделни хонорара. На последно място е заявено оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като не е взел в предвид подадения от застрахователното дружество отговор на молбата по чл. 248 ГПК, депозирана от адвокат Ч.. Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде присъдено друго такова, с което молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските да бъде оставена без уважение. Ответникът по частната жалба Х. Х. чрез адвокат Ч. я оспорва като неоснователна с доводи, че Апелативен съд София изцяло се е съобразил с разрешението, дадено в определение № 318/11.07.2018 г. по ч. т. д. № 1092/2018 г. на ВКС, I т.о. Претендира отхвърляне на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана като допустима. По същество жалбата е неоснователна. Установява се по делото, че производството по в. гр. д. № 1684/2021 г. на Апелативен съд София е било образувано след подадени и от двете страни по спора въззивни жалби. Производството е приключило с постановяване на решение № 644/03.05.2022 г., с което нито една от жалбите не е била уважена, съответно първоинстанционното решение е било потвърдено без произнасяне по разпределяне на отговорността за разноски. По молба на адвокат Ч. и на основание чл. 248 ГПК въззивното решение е било изменено като застрахователното дружество е било осъдено да заплати на насрещната страна разноски в размер на 995, 40 лв. Постановеното от Апелативен съд София определение е в пълно съгласие с даденото в определение № 318/11.07.2018 г. по ч. т. д. № 1092/2018 г. и определение № 181/08.06.2020 г. по ч. т. д. № 657/2020 г. на I т.о. на ВКС разрешение по приложението на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Оплакванията на частния жалбоподател са напълно произволни и не кореспондират с мотивите на въззивното определение. С него не са присъдени две възнаграждения, а само едно по повод защита срещу въззивна жалба на застрахователното дружество. Относно довода, че в определението погрешно било посочено, че отговор на молбата по чл. 248 ГПК не е бил подаден, следва да бъде съобразено, че този пропуск не се явява съществено процесуално нарушение, което да е довело до грешен правен резултат при произнасянето по молбата. Като правилно атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение