Решение № 12957 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16387/2013 г.

Решение № 12957 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16387/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Старозагорска област, против решение № 214/24.10.2013 г., постановено по адм. дело № 419/2013 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответницата - Даниела Стойкова Чакърова от град Стара Загора не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отменил заповед № 42/04.09.2013 г. на областния управител на Старозагорска област, с която служебното правоотношение на Даниела Стойкова Чакърова е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. За да отмени процесната заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона, които водят до незаконосъобразност на административния акт и обосновават неговата отмяна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателката е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателката е заемала длъжността главен експерт "Управление и регистрация на държавната собственост", в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост " на областната администрация Стара Загора, като е заемала една от общо 7 щатни бройки за тази длъжност в дирекцията. Дирекцията е била с 21 щатни бройки, а общата численост на персонала в Общинска администрация - Стара Загора е 37 щатни бройки, съгласно длъжностното разписание от 01.07.2013 г. С утвърденото длъжностно разписание, в сила от 27.08.2013 г., утвърдено със заповед № АП-04-ЗД-316/27.08.2013 г. на Областния управител на област Стара Загора е изменена структурата на Областната администрация, като е определена общата численост на персонала в нея на 33 щатни бройки, наименованието на дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" е запазено, като общата численост на тази дирекция е намалена на 18 щатни бройки. Намалени са щатните бройки за длъжността "главен експерт" от 7 на 5 щ. бр. и младшите експерти са намалени от 6 на 5 щатни бройки. Със заповед № АП-04-ЗД-318/27.08.2013 г. Областният управител е назначил комисия за провеждане на подбор на служителите по служебно правоотношение за длъжностите "главен експерт" и "младши експерт" в посочената по-горе дирекция. Комисията е провела подбор, като за длъжността "главен експерт" са участвали 7 държавни служители, включително и Чакърова. По отношение на държавната служителка Кремена Сашева Бухчева не е провеждан подбор, поради отсъствието й поради отпуск по майчинство и липса на годишна оценка за изпълнението на длъжността. Съгласно протокол от 27.08.2013 г. комисията е изложила съображения за останалите шест държавни служители, участвали в подбора, но не е извършила класиране. В заключението си комисията е предложила на органа по назначаването да бъдат освободени от длъжност държавните служителки Стефка Гавраилова - главен експерт РРТУ, поради навършване на пенсионна възраст и Даниела Чакърова - главен експерт УРДС, по съображения, че функциите на нейната длъжност се покриват до голяма степен с тези, изпълнявани от Диана Михайлова - главен експерт РАДС, която има по-голям стаж от Чакърова. При тези факти изводът на съда, че спрямо държавния служител не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е законосъобразен и обоснован. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не са утвърдени изисквания, въз основа на които се извършва подбора, с което е нарушен принципът на последователност и предвидимост, който изисква от административния орган своевременно да оповестява публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативната самостоятелност. На второ място, правилно е прието в мотивите на оспореното решение, че е извършен подбор между щатове за длъжности, които са различни като система от функции, задължения и изисквания, както и че не са изложени съображения от органа защо запазва две щатни бройки главен експерт РРТУ, а се съкращава длъжността "главен експерт" УРДС, която не съвпада с функциите на "главен експерт" РАДС, каквито доводи са посочени в протокола за подбор. Правилно съдът е приел, че както утвърждаването на щатното разписание, така и преценката кои служители да бъдат съкратени, се осъществява при условията на предоставена на органа по назначаването оперативна самостоятелност. Административните актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност на общо основание подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, освен когато този контрол е изрично изключен със закон, какъвто не е конкретният случай. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение самият избор на административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Затова съдът, ако установи, че органът е разполагал с оперативна самостоятелност, трябва да провери спазването и на тази регулация. Това значи да прецени, дали с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта - чл. 4, ал. 2, ако се постига, дали не е било възможно решение, по-малко обременително за трети лица - чл. 6, ал. 2 и 3, а ако не е имало и такова решение - имало ли е решение, осъществимо с по-малко обществени разходи (средства, усилия и време) - чл. 6, ал. 4. Ако поне едно от тези правила е нарушено, актът следва да бъде преценен като несъответен на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Действително липсва законово задължение за органа по назначаването да извърши подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, обект на съкращение, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на органа. Това обаче не означава, че ако органът по назначаване създаде вътрешни правила при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност, то не следва да ги спазва, тъй като тези правила стават част от нормативно установените граници на оперативната му самостоятелност, докато са действащи. Следователно като е направил извод, че административният акт е издаден в нарушение на материалноправните норми, Административен съд Стара Загора е постановил решение, съответно на закона. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверил е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК и е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответницата не са поискани пред настоящата инстнация, поради което такива не се присъждат в нейна полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, пето отделение