Решение № 5864 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2014 г.

Решение № 5864 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново против Решение № 200/13.05.2014 г., постановено по адм. д. № 927/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 151300758/3.07.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с решение № 436/27.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Николай Недялков Христов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, потвърден при обжалването му административен ред, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на Николай Недялков Христов са установени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 203.85 лв., ведно със съответните лихви, осигурителни вноски за ДОО в размер на 3 547.20 лв., ведно със съответните лихви, осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ в размер от 1 267.20 лв. и съответните лихви. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че неправилно приходните органи са преминали към определяне на данъчната основа за облагане с прекия данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК вр. чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК и неправилно е определен допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. Съдът е приел, че твърдяното несъответствие между получените приходи и доходи с имущественото и финансово състояние на РЛ касае два месеца - януари и февруари. Според ревизионния акт и изготвения паричен баланс на паричния поток на лицето за годината, в годишен аспект никакво несъответствие между разполагаемите в брой и разходваните в брой средства не е установено, а е налице превишение на разполагаемите средства. Съдът е приел, че не са били налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което е отменил РА, в частта за 2008 г. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Настоящият състав намира за правилен извода на съда за неправилно определяне размера на облагаемата данъчна основа за 2008 г., тъй като в противоречие с материалния закон органът по приходите е определил облагаемата основа като сбор от формирани за годината отрицателни междинни салда. Както правилно е приел съдът независимо, че ревизията е по реда на чл. 122 от ДОПК, при формиране на данъчната основа за облагане следва да бъдат изпълнени изискванията на материалния закон, който предвижда с данък върху дохода да се облага годишния доход. Основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК следва да се определи като се установят общо получените парични средства за годината, общо разходваните парични средства за същия период и само превишението на разхода над прихода може да се приеме като основа за облагане по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Всички аргументи на касатора са свързани с тезата му, че установено превишение на разходите над приходите дори и в рамките на един календарен месец е достатъчно основание да се приеме за установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК досежно 2008 г. В своята последователна практика по този въпрос ВАС многократно е посочвал, че облагаем е общият годишен доход, а съгласно от чл. 48 от ЗДДФЛ сумата на данъка за данъчната година се определя на базата на годишната данъчна основа, то липсва правно основание приходите и разходите на ревизираното лице да се разделят на месечни периоди и въз основа на междинните салда по тях да се формират съответните изводи. Определящо е крайното годишно салдо, което за 2008 г. е положително, поради което правилен е изводът на съда, че основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за извършване на облагане по аналог не е обосновано. Отменяйки РА в тази му част, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав намира, че и в частта относно определените задължения за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗОВ за периода 2008 г., решението е правилно. В случая е приложима разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Цитираната разпоредба е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, в случая тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. С оглед тези съображения, решението в тази част следва да бъде оставено в сила С оглед на изложеното, решенето на АС - Велико Търново като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение