Определение № 159 от 06.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 90/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. М. Х. от [населено място] срещу определение № 463 от 10.11.2022 г. по в. гр. д. № 163/2022 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която не е уважена подадената от нея молба за изменение на постановеното по делото решение № 101 от 18.07.2022 г. в частта за разноските за разликата над присъдената й сума 1450 лв. до претендирания размер – 2 900 лв. Частната жалбоподателка поддържа, че решаващият състав неправилно е отказал да й присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение за въззивното производство, а е присъдил само половината от него по съображения, че възнаграждението е уговорено за цялото въззивно производство, в т. ч. и за защита срещу въззивната жалба на другата страна. Счита, че разноските следва да се изчислят на база обжалваемия интерес на ответния застраховател във въззивното производство, т. е. съобразно сумата 40 000 лв. Ответникът по частната жалба – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 21.12.2022 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, въззивният съд е преценил искането на въззивницата А. Х. за присъждане на разноски за частично основателно, а именно – за сумата 1 450 лв., представляваща половината от уговореното в договора за правна защита и съдействие от 10.06.2022 г. и заплатено от нея адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 900 лв. Този извод е мотивиран с липсата на разграничение в договора за правна защита и съдействие за това, каква част от възнаграждението е дължимо за защита по въззивната жалба на ищцата и за отговор на въззивната жалба на насрещната страна. Настоящият състав намира за принципно правилен изводът на въззивната инстанция, че размерът на дължимите на страната разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен при съобразяване изхода на делото и по двете въззивни жалби. Не може обаче да бъде споделено становището, че при липса на изрично разграничение между адвокатското възнаграждение за въззивната жалба на ищцата и за отговора на въззивната жалба на застрахователя, същото следва да бъде определено наполовина. Размерът на адвокатското възнаграждение може и следва да бъде определен съобразно обжалваемия интерес и предмета на депозираните от страните жалби. Ищцата е обжалвала първоинстанционното решение за сумата 10 000 лв., а ответникът-застраховател е обжалвал същото за сумата 40 000 лв. Следователно, обжалваемият интерес за отговора на въззивната жалба на застрахователното дружество е 40 000 лв., т. е. сумата, за която е уважена претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ, а за въззивната жалба на ищцата – 10 000 лв., т. е. сумата, за която тази претенция е отхвърлена. Съответстваща на този интерес от заплатеното адвокатско възнаграждение 2 900 лв. (претендирано от ищцата и посочено в списъка по чл. 80 ГПК) е съответно: сумата 2 320 лв. – за защитата срещу въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ и сумата 580 лв. – за защитата по подадената от самата ищца въззивна жалба. Предвид изхода на делото във въззивната инстанция (потвърждаване на първоинстанционното решение) дължимите на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на сумата 2 320 лв. за отхвърлената въззивна жалба на застрахователя, но не и сумата 580 лв. – за подадената от нея въззивна жалба, тъй като същата е отхвърлена. С оглед изложените съображения, частната жалба е частично основателна, като на ищцата следва да бъде присъдена допълнително сумата 870 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение