Определение № 53 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4786/2019 г.

Постъпила е молба от М. И. П., С. П. Г., И. П. П., С. Г. П., С. Щ. М., С. И. Т., Д. И. Д., Т. И. Д. и „ХОЛДИНГ ХАРТ МКИ“ ООД да се намалят на основание чл. 78, ал.5 ГПК разноските, които са осъдени да платят на ответника по касация Г. Й. И. в размер на 1500 лв. за производството по чл. 288 ГПК. Излагат съображения, че присъденият размер е значително над материалния интерес и не съответства на фактическата и правна сложност на извършените от пълномощника на ответника процесуални действия. Молят да се присъди само минималният размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата Г. Й. И. оспорва допустимостта на молбата, защото не е представен списък на разноските и основателността й, предвид сложността на делото и извършената от пълномощника му работа по изготвяне на отговора по касационната жалба. Съдът, като прецени искането и данните по делото, намира следното: С определение № 177 от 13.04.2020 г. по настоящото гр.д. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 676 от 06.06.2019 г. по гр.д.№ 640/2019 г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. И. П., С. П. Г., И. П. П., С. Г. П., С. Щ. М., С. И. Т., Д. И. Д., Т. И. Д. и „ХОЛДИНГ ХАРТ МКИ“ ООД. Със същото определение, те са осъдени да платят на ответника по касация Г. Й. И. деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1500 лв., какъвто е бил договореният и изплатен в брой адвокатски хонорар по договорът за правна помощ. Касаторите – сега молители не са могли да възразят за прекомерност, тъй като по ГПК не им се изпраща копие от отговора и приложенията към него, поради което съдът приема, че искането е допустимо и в срок. Обстоятелството, че вече е постановено определение по чл. 288 ГПК не е пречка за искането по чл. 78, ал.5 ГПК предвид нормата на чл. 248 ГПК, която изрично допеска това, като и определя срок за подаване на молбата. Този срок в случая е спазен- молбата е подадена преди изтичане на един месец от постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Възражението за недопустимост на молбата поради липса на списък също е неоснователно в случая, тъй като изискването за списък касае претенцията за разноски от страната, която ги е направила. В случая това, че не е представила списък на своите разноски е без значение за искането за намаляване разноските, претендирани от другата страна. По същество искането за намаляване е частично основателно поради следното: Съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за защита и съдействия по дело за делба се определя съобразно материалния интерес по правилото на ал.2, но не по-малко от 600 лв. Ответникът по касация Г. И. Й. притежава 70,67 / 1125 ид.ч. Данъчната оценка на неговия дял е 1727,70 лв., а полагащото се възнаграждение по чл.7, ал.2 т. 2 от Наредбата е 352 лв., т.е. минималният размер, който следва да се присъди по наредбата е 600 лв. Съдът обаче съобразява, че отговорът е мотивиран, обсъдени са наведените основания за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т. 1, 2 и 3 и ал.2 ГПК в изложението и поставените въпроси, а доводите са подкрепен със съдебна практика, на която се е позовал пълномощникът на ответника по касация. Същевременно уговорената и изплатена сума от 1500 лв. е завишена спрямо материалния интерес за ответника и правната сложност на основният спорен въпрос по делото, по който има формирана съдебна практика. Затова съдът намира, че на основание чл. 78, ал.5 ГПК следва да се намали присъденото адвокатско възнаграждение от 1500 лв. на 1000 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение