Решение № 17095 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12036/2019 г.

Решение № 17095 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12036/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Димитров, чрез процесуален представител срещу решение № 8966 от 13.06.2019 г. по административно дело № 144/2019 г. от Върховния административен съд, с което е отхвърлено оспорването му на заповед № ЛС-04-502/31.08.2018 г. на Министъра на правосъдието и е осъден да заплати на администрацията при него деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на приложимите материалноправни норми се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна и делото върнато на органа като преписка за ново произнасяне, като претендира заплащане на направените от него разноски пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Министърът на правосъдието, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), VІІ-ми петчленен състав при ІІ-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Решението е правилно. За да отхвърли оспорването на заповед № ЛС-04-502/31.08.2018 г., с която Министърът на правосъдието е изключил на основание чл. 655, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) касационния жалбодател от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производство по несъстоятелност по ТЗ обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Спорът по настоящето дело е за правилността на изводите на съда относно постановяване на акта при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. С оспорената пред настоящия състав заповед на основание чл. 655, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че министърът на правосъдието изключва от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. В мотивите към заповедта издателят на акта, приема, че като участник в съдебното производство синдикът е имал право на достъп до преписката и му е бил осигурен достъп до документите, предоставена му е възможност да представя доказателства, както ида изрази становище по събраните такива, които според него са относими към случая – чл. 36 АПК, както и да предявява искания и възражения – чл. 34, ал. 3 АПК и намерил, че от фактическа страна случаят е изяснен в съдебното производство и не изисква представяне на допълнителни доказателства от страна на синдика за издаване на индивидуалния административен акт. С окончателен съдебен акт - определение от 28.11.2017 г., по търг. дело № 18/2012 г. Окръжен съд – Монтана, потвърдено с определение № 1213/12.04.2018 г. по ч. т. дело по несъстоятелност № 444/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд и недопуснато до касационно обжалване с определение № 445/26.07.2018 г. по ч. т. дело № 1899/2018 г. по описа на Върховен касационен съд Д. Димитров е освободен като синдик на "СЕРВИЗ МЕНИФИСТ" ЕООД на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ. При това съдът намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките по чл. 655, ал. 3 ТЗ и заповедта е издадена при наличие на фактическите основания за издаването му. Действително в случая в нарушение на предвидените в чл. 26 и чл. 34 АПК касаторът не е бил уведомен за започналото административно производство и за възможността за запознаване с материалите по преписката, но предвид установения факт, че същият е запознат с материалите въз основа на които е постановен актът, макар и в друго производство и с оглед спецификата на производството настоящият състав намира, че така допуснатите нарушения не са съществени. При това следва да бъде отчетен и факта, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства от страна на Димитров, установяващи факти, различни от установените в хода на производството по търговското дело, въз основа на които е освободен като синдик и послужили като основания за издаване на оспорената пред тричленния състав административен акт. При този изход на делото касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VІІ-ми петчленен състав при ІІ-ра колегия