Определение № 372 от 28.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2064/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на М. С. М. и Й. М. Д. против постановеното от Великотърновски окръжен съд определение № 101 / 25.02.2013 год. по ч.гр.д.№ 118 / 2013 год., в частта в която със същото и на основание чл.419 ал.1 ГПК е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение № 1886 / 02.08.2012 год. по ч.гр.д. № 3144 / 2012 год. на Районен съд - Велико Търново, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК от същата дата, за сумата от 30 117,32 лв. / главница / и 4 598,64 лв. / договорна лихва /, 694,32 лв. – такси по кредита и разноски по заповедното производство, за чието заплащане при условията на солидарна отговорност са осъдени жалбоподателите, в качеството на солидарен длъжник / и / и поръчител / 2 /. Същите излагат съображения относно правилността на акта на въззивна инстанция, постановен в производство по чл.419 ал.1 от ГПК, с оглед обхвата на дължимата при обжалване разпореждането за незабавно изпълнение проверка. Ответната страна – [фирма] - оспорва частните касационни жалби като недопустими, тъй като въззивното определение не е от категорията обжалваеми, съгласно чл.274 ал.3 ГПК, определения. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като прецени, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, намира същата недопустима, предвид следното: Определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.419 ал.1 вр. с чл.417 ГПК, с което същият се произнася по правилността на първоинстанционното определение за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, въз основа заповед за изпълнение на парично задължение, основано на документ по чл.417 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не отговаря на предпоставките на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК. Разпореждането за незабавно изпълнение и издаването въз основа на заповедта на изпълнителен лист нямат отношение към развитието на самото заповедно производство и не го преграждат, нито разрешават по същество същото или друго производство от значение за заповедното, нито преграждат развитието на такова. Разпореждането за незабавно изпълнение има отношение към изпълнението на признатото със заповедта парично вземане, в случай на уважаване искането за издаването й, не и към установяване съществуването и изискуемостта на вземането – предмет на произнасяне със самата заповед за изпълнение. В този смисъл: опр. № 1 / 04.01.2011 год. по т.д.№ 925 / 2010 год. на І т.о. на ВКС; опр. 12 / 09.01.2012 год. по т.д.№ 910 / 2011 год. на І т.о. на ВКС; опр. № 67 / 26.01.2011 год. по т.д.№ 55 / 2011 год. на І т.о. на ВКС ,опр. 115 / 16.02.2012 год. по ч.т.д. № 32 / 2012 год. на І т.о. на ВКС и др.. Видно от изложението, предмет на частната касационна жалба не е определението на въззивния съд в частта, с която не е уважена частната жалба на М. М. с правно основание чл. 413 ал.1 ГПК - по присъдени със заповедта за изпълнение на парично задължение разноски в тежест на страната - заплатено от [фирма] адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение