Определение № 2882 от 13.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 77/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от К. Г. Г., Г. Г. Г., Г. П. Г., и тримата с адрес [населено място], кв. •••, „Търново Риал Естейт“ ЕООД, [населено място], „Кепитъл Сити Пропърти“ ЕАД, [населено място], всички чрез адв.Д.Е. за изменение на постановеното по делото решение №249/14.08.2025г. в частта за разноските, като претендират да бъдат намалени присъдените на ответното дружество разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, до сумата 500 лева. Считат, че договореното и платено възнаграждение в размер на 6 000 лева е прекомерно спрямо действително осъществената адвокатска работа- явяване в едно открито съдебно заседание, поради което поддържат възражението си по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът „Елит Мес М.-Родопа- В.Т.“ ЕООД, [населено място], представляван от управителя В.М. излага доводи за неоснователност на искането по чл.248 ГПК. Поддържа становище, че съдът правилно е определил размера на дължимите разноски, като заявява, че отговорът на исковата молба за отмяна на арбитражно решение е изготвен от адв. Б., който е следял развитието на делото и е взел лично участие в откритото съдебно заседание. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за изменение в частта за разноските на постановеното определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирани лица, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е неоснователно. С постановеното по настоящото дело решение са отхвърлени предявените от К. Г. Г., Г. Г. Г., Г. П. Г., и тримата с адрес [населено място], кв. •••, „Търново Риал Естейт“ ЕООД, [населено място], „Кепитъл Сити Пропърти“ ЕАД, [населено място], всички чрез адв.Д.Е. срещу „Елит Мес М.-Родопа- В.Т.“ ЕООД, [населено място] искове за прогласяване на нищожност и отмяна на арбитражно решение, постановено на 19.11.2024г. по арбитражно дело №18/2024г. по описа на Арбитражен съд при Българска бизнес асоциация /ББА/, [населено място], като са осъдени петимата ищци да платят на ответника сумата 6 000 лева разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Сумата 6 000 лева представлява договорено и платено адвокатско възнаграждение на адв.Б. за процесуално представителство на ответното дружество по делото. Основният критерий, съгласно задължителните разяснения на т.3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатското възнаграждение при заявено възражение за прекомерност, е действителната правна и фактическа сложност на делото /чл.78, ал.5 ГПК/. В съответствие с тези разяснения и приетото в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е формирана и практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав – определение №638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о., определение №474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о., определение №1313/29.04.2025 г. по ч.т.д. № 2565/2024 г. на ВКС, II т.о. и други, съобразно която съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004г., а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Отнесени към настоящия случай, посочените обстоятелства налагат извод, че с оглед материалния интерес /191 130 лева/, правната и фактическа сложност на делото /предявени искове за нищожност на арбитражно решение по чл.47, ал.2 ЗА, както и за отмяна на основания по чл.47, ал.1, т.2 и т.5 ЗА/ и осъществените процесуални действия от процесуалния представител на ответника, включващи и явяване в открито съдебно заседание, възражението на ищците по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, а присъденото адвокатско възнаграждение на ответника в размер на 6 000 лева /повече от два пъти по-ниско от предвидените в Наредба №1 от 2004г. размери на възнаграждения за адвокатска работа/ е правилно определено. С оглед изложеното, съдът намира искането по чл.248 ГПК за неоснователно. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение