Определение № 4301 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 433/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на началник сектор „Пътна полиция“ (ПП), при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез процесуален представител, против Определение № 38003 от 17.11.2025 г. на Административен съд София – град (АССГ), по административно дело № 7163/2025 г., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на наложената с Определение №34723 от 23.10.2025 г. по дело №7163/2025 г. глоба в размер на 350 лева. С доводи за неправилност на определението частният жалбоподател претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба - прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП), не изразява становище. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против определение от кръга на посочените в чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, неблагоприятно за нея, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция Определение № 38003 от 17.11.2025 г. по адм. дело № 7163/2025 г. АССГ е оставил без разглеждане подадената на 12.11.2025 г. молба от началник сектор ПП при СДВР за отмяна на глоба в размер на 350 лева, наложена с Определение №34723 от 23.10.2025 г. по същото дело. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че вече се е произнесъл с Определение №35987 от 03.11.2025 г. по молба от 31.10.2025 г. за отмяна на същата глоба в размер на 350 лева. Молбата е отхвърлена като неоснователна. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е приел, че молбата от 12.11.2025 г. е недопустима, тъй като вече се е произнесъл по същото искане, направено с молба от 31.10.2025 г., налице е влязло в сила определение и е недопустимо ново произнасяне по същото искане при наличието на влязъл в сила съдебен акт. Определението, чиято отмяна се иска, се явява правилно като краен резултат. По делото се установява следното: С Определение №34723 от 23.10.2025 г. по адм. дело № 7163/2025 г. АССГ, на основание чл. 89, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е наложил глоба в размер на 350 лева на частния жалбоподател. Видно от доказателствата по делото Определение №34723 от 23.10.2025 г., с което е наложена глобата, е връчено на частния жалбоподател на 24.10.2025 г. С молба от 31.10.2025 г. последният е поискал от АССГ да отмени наложената глоба. Съдът с Определение № 35987 от 03.11.2025 г. се е произнесъл по молбата от 31.10.2025 г. за отмяна на глобата, като е отхвърлил същата като неоснователна. С нова молба от 12.11.2025 г. началник сектор ПП при СДВР повторно е поискал съдът да отмени наложената от него глоба в размер на 350 лева. Именно въз основа тази молба АССГ е издал оспорваното пред настоящата съдебна инстанция определение, с което молбата за отмяна на глобата е оставена без разглеждане. Съгласно чл. 92а ГПК определението на съда за налагане на глобата може да бъде обжалвано по реда на чл. 92. Според чл. 92, ал. 1 ГПК срещу наложената глоба в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната ѝ до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието - от деня на съобщението. В случая актът, с който е наложена глобата, е постановен в закрито съдебно заседание, поради което срокът за подаването на молбата по чл. 92, ал. 1 ГПК за частния жалбоподател тече от получаване на съобщението. Съобщението, с което на началник сектор ПП при СДВР е връчено определението, с което е наложена глобата, е получено на 24.10.2025 г. от служител при сектор ПП при СДВР, нещо повече на 31.10.2025 г. началник сектор ПП при СДВР е подал молба за отмяна на глобата. Едноседмичният срок по чл. 92, ал. 1 ГПК, съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК, изтича на 31.10.2025 г. (петък). Следователно молбата от 12.11.2025 г. на началник сектор ПП при СДВР се явява недопустима, поради подаването й след срока, регламентиран в чл. 92, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92а ГПК. С оглед изложеното оспореното определение на АССГ е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, Седмо отделение