Определение № 162 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 100/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора – [населено място], срещу Определение № 1495 от 29.11.2024г., постановено по адм.д.№ 1213/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което на основание чл.213а, ал.2 и чл.215,т.4 от АПК е оставена без разглеждане жалба на Г. К. с вх. № 7363/15.11.2024г. срещу Разпореждане № 2111/05.11.2024г. на АССО по същото адм.д. № 1213/2024 г. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С Разпореждане №2111 от 05.11.2024г., постановено по адм.д. № 1213/2024г. по описа на АССО на основание чл.213а, ал.1 по препр. От чл.236 АПК частната жалба на Г. В. К. срещу Определение № 2019/18.10.2024г. по адм.д. № 1213/2024г. по описа на АССО е оставена без движение с указание до частния жалбоподател в 7-дневен срок от съобщението да отстрани констатираните от съда нередовности на жалбата с предупреждението, че при неотстраняването им в срок частната жалба ще бъде върната на подателя й. Предвид характера и предмета на определението – оставяне на жалба без движение, съдът е посочил в определението си, че същото не подлежи на обжалване. Въпреки това Г. К. е подал частна жалба срещу цитираното по-горе определение, входирана под № 7363 на 15.11.2024г. С обжалваното в настоящото производство Определение № 1495 от 29.11.2024 г. по адм.д.№ 1213/2024 г. по описа на АССО административният съд е приел, че е сезиран с частна жалба срещу определение, което предвид съдържанието си по силата на закона не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на делото и не попада в нито една от хипотезите на чл.229 от АПК. По горните съображения и на основание чл.213а, ал.2 вр. чл.215,т.4 от АПК АССО е оставил жалба вх. 7363/15.11.2024г., подадена от Г. К. срещу Разпореждане № 2111/05.11.2024г. по делото без разглеждане. Обжалваното Определение е правилно. Обосновано административният съд е констатирал, че частна жалба вх. № 7363/15.11.2024г. е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл.215,т.4 вр.чл.236 във вр. с чл.213а, ал.7 вр. ал.2 от АПК и правилно е оставил тази частна жалба без разглеждане. Съдебните определения, с които съдът оставя подлежаща на администриране пред него частна жалба без движение с указания за отстраняване на нередовности / каквото безспорно е определението, срещу което частната жалба е оставена без разглеждане в производството по чл.213а АПК/ не подлежат на съдебен контрол, видно от разпоредбата на чл.229, ал.1 и ал.2 от АПК. По горните съображения АССО правилно е оставил частната жалба без разглеждане като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение