Определение № 577 от 09.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5324/2023 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на С. К. Б. от [населено място], чрез адв. А. Г. и адв. В. Л., за отмяна на влязлото в сила решение № 329 от 19.10.2022 г. по гр.д. № 354/2022 г. на Окръжен съд-Перник. С него е отменено решение № 260012 от 21.02.2022 г. по гр.д. № 1004/2020 г. на Районен съд - Радомир и е постановено друго по същество на спора, с което С. К. Близнашки е осъден на основание чл. 75 ЗС да предаде на Т. И. Й. владението върху реална част с площ от 430 кв. м., представляваща ПИ ... в кадастрален район 52 по плана на новообразуваните имоти в землището на [населено място], [община], област П., местност „Царски рид“. С разпореждане № 2045 от 03.10.2023 г. на председателя на първо гражданско отделение на Върховен касационен съд молбата за отмяна е върната на администриращия съд с указания за предоставяне възможност на молителя да отстрани констатираните нередовности, а именно – да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, съгласно изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. В изпълнение на указанията Районният съд - Р. с разпореждане от 09.10.2023 г., е оставил без движение молбата за отмяна и е предоставил едноседмичен срок на молителя за отстраняване на констатираните нередовности. С допълнителна молба вх. № 260337 от 02.11.2023 г. молителят е посочил, че поддържа искането си за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Моли да се допусне до разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила съдебно решение в открито съдебно заседание, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в отклонение на задължителната практика на ВКС, а също и поради това, че въззивното решение е постановено от незаконен съдебен състав на Окръжен съд –Перник. Излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Поставя въпроси, които счита, че са довели до формиране на неправилни изводи при постановяване на крайния съдебен акт във връзка с елементите, които включва фактическият състав на придобивната давност, правомощията на въззивният съд във връзка със събирането на доказателствата, които са посочени още в исковата молба и тяхното обсъждане, за които твърди да са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и практиката на съдилищата и да са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Позовава се на противоречива съдебна практика, която прилага. Ответникът по молбата за отмяна Т. И. Й., чрез адв. Е. Й. поддържа, че същата е недопустима, тъй като не са удовлетворени изискванията за мотивирано изложение на надлежни основания по смисъла на чл. 303 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното: Задължението за страната за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна е уредено изрично в чл. 306, ал. 1 ГПК като изискване за редовност на молбата за отмяна. Когато при извършената проверка съдът констатира, че в молбата не се съдържа ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, администриращият съд следва да укаже на страната за тази нередовност, като й даде срок за нейното отстраняване. Ако в рамките на предоставения срок нередовността не бъде отстранена, молбата се оставя без разглеждане, а образуваното пред Върховния касационен съд производство се прекратява /т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК/. В случая в подадената допълнителна молба молителят формално се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 и 4 ГПК, но в нея не се съдържат твърдения за факти и обстоятелства, които могат да се отнесат към някоя от тези хипотези. Отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК визира новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молителят не сочи обстоятелства или писмени доказателства, които да обосноват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустима, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. Във връзка с това основание молителят цитира многобройни решения на ВКС, в които е изяснен въпросът кога това отменително основание би било налице, но не сочи друго влязло в сила решение между страните по настоящото дело, с което да е бил разрешен спор относно същото субективно право или с което са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на настоящото дело. Твърденията за неправилно приложение на закона и несъобразяване на въззивното решение с практика на ВКС, както и за постановяване на решението от незаконен състав представляват касационни доводи за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение, които не се обхващат от фактическия състав на нито едно от изчерпателно уредените в чл. 303, ал.1 ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения и поради това не удовлетворяват изискването на чл. 306, ал.1 ГПК за редовност на молбата. С оглед изложеното молбата за отмяна се явява недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на адв. Е. Й. адвокатско възнаграждение за оказаната при условията на чл. 32, ал.1, т.3 ЗАдв безплатна адвокатска помощ на ответницата по молбата за отмяна Т. Й. в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното съдът