Определение № 50001 от 09.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2205/2021 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Ж. Т., адвокат, процесуален представител на касационния жалбоподател Й. Й. излага съображения, че съдът не е съобразил вярно редакцията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към момента на осъществяване на безплатната правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв, 08.11.2023 г. и е определил размер на дължимото на процесуалния представител възнаграждение в по-малък размер, съобразно Наредба № 1, в редакцията преди посочената дата. Счита, че при приложение на правната норма във вярната редакция, размерът на дължимото възнаграждение следва да е 2 560 лв. Излага подробни съображения, че в случай на определяне на възнаграждение в по-малък размер, ще се постигне нарушение на задължителната практика на СЕС, в решение № С-427/16 г и С- 428/16, съгласно която адвокатът следва да съобрази НМРАВ при уговаряне на възнаграждението. Освен това щяло да има ретроактивно действие на сключения между клиента и адвоката договор, след измененията на НМРАВ. Моли да се измени решението и да се присъди по-висок размер на дължимото възнаграждение. Ответникът „Асигурареа романеска Асиром Виена иншурънс груп“ оспорва искането. Счита, че не може да се приложи посочената редакция на Наредба № 1 от 08.11.2022 г. Според ответника претенцията е за изготвяне на касационна жалба и изложение, изготвяне на книжа и администриране на делото, процесуално представителство и защита пред ВКС. Касационната жалба била подадена на 27.07.2021 г. Делото било допуснато до касационно обжалване с определение от 08.11.2022 г. Процесуалният представител не бил се явил пред ВКС в открито съдебно заседание. Така съдът правилно бил определил минималните размери, като размерът бил ¾ от минималното възнаграждение съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1. Моли да се остави без уважение искането. Молителят „Асигурареа романеска Асиром Виена иншурънс груп“ излага съображения за неправилно определяне на дължимите му разноски. С решението на ВКС, съдът не бил присъдил разноски, въпреки че решението на въззивния съд било частично отменено, като искът бил уважен за 24 000 лв, а оставено в сила за една част от 12 000 лв, т.е. за 1/3 от материалния интерес за инстанцията. Намира, че са налице основания за изменение и евентуално за допълване на решението, тъй като разноските на ответника били в размер на 3 051,09 лв. Счита, че ищецът следва да плати 1 017,02 лв разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Сезирането на съда е надлежно, в предвидения в чл. 248 от ГПК, от легитимирани лица. С оглед искането на адвокат Т. за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на по-голям размер на дължимото й възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., настоящият съдебен състав приема, че е допустимо. Представен е договор за правна защита и съдействие, в което е посочено, че се предоставя безплатна правна помощ и с решението съдът е определил размерът на дължимото адвокатско възнаграждение. С оглед допускане касационно обжалване на 08.11.2023 г., доводите на молителя, адв. Т. са основателни. Съдът с решението е определил дължимото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1. Налице е изменение на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, влязло в сила на 08.11.2023 г. На тази дата, по настоящето дело, е постановено определение по чл. 288 от ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното съдебно решение, 08.11.2022 г. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, се дължат разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Не може да се приеме, че възнаграждението за осъществена безплатна правна помощ от адвокат, процесуален представител на страната, същото се определя в размер на уважената част от исковете. Това възнаграждение следва да се определи съразмерно на уважената част от иска спрямо отхвърлената част от иска. Прието е, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Т., на основание чл. 38, ал.2, т. 1 от ЗАдв. Спорен е размерът. Видно е, че е депозирана молба на 30.01.2023 г., след влизане в сила на измененията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в сила от 08.11.2022 г. ). Така при приложение на чл. 7, ал. 2, т. 4 от цитираната наредба (след влизането в сила на изменението й 08.11.2022 г.), дължимото адвокатско възнаграждение е 1 840 лв, съразмерно на уважената част спрямо обжалваемия интерес. В случая са присъдени 1062,60 лв с решението. Предвид посочената разлика на адвокат Т. следва да се присъдят допълнително 777,40 лв. По всички изложени съображения решението на ВКС подлежи на изменение по реда на чл. 248 от ГПК, като бъде осъден ответникът да заплати на адвокат Т. допълнително 777,40 лв. Неоснователно е възражението на ответника, че следва да се определи дължимото възнаграждение с оглед чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1. В случая е проведено открито съдебно заседание. Сочената норма от ответника би била приложими при липса на осъществено процесуално представителство. Такова в случая е осъществено, като конкретното му реализиране е без значение. Депозирана е молба преди открито съдебно заседание с формулирани искания от ищеца. Не може да се приеме, че не е осъществено процесуално представителство. Нормата на чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба, засяга случаите на подаване на касационна жалба и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в производството по чл. 288 от ГПК. В случая е допуснато касационно обжалване, делото е разгледано по същество, в определената по реда на чл. 288 от ГПК част и не може да се приеме приложението на посочената норма. По искането за допълнение на решението в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, направено от „Асигурареа романеска Асиром Виена иншурънс груп“ чрез адв. Д. М.. Искането е допустимо. Представен е списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК, в който е посочено, че направените разноски от застрахователя са в размер на 3 051,09 евро, представени са доказателства за извършването им. Липсва присъждане на разноски на ответника, въпреки изхода на спора, като при обжалваем интерес от 36 000 лв, е отменено решението за 24 000 лв и оставено в сила в останалата част, съразмерно на отхвърляне на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника се дължат разноски. Предвид това заключение, следва да се присъди съразмерно на оставената част в сила отхвърлителна част на въззивното съдебно решение, респ. отхвърляне на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на 1 007,13 лв. Върховният касационен съд на Р България