Определение № 145 от 21.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2556/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 5024112/20.02.2017 г. от М. И. Х. от [населено място], М. Г. Х. от [населено място], С. Г. В. от [населено място], В. Н. О. от [населено място], М. Н. Р. от [населено място] и Х. И. Х. от [населено място] – всички чрез адв. П. Т., за отмяна на решение № 130/23.02.2015 г., постановено по гр. д. № 28713/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, влязло в сила на 14.12.2016 г. Молителите поддържат, че решението, чиято отмяна иска, противоречи на влязло в сила решение от 27.06.20107 г., постановено по гр. д. № 2999/2006 г. по описа на СГС, II-г отделение, като с твърдяното противоречие между две влезли в сила решения, при наличие на обективно и субективно тъждество между делата, се обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна – [фирма], чрез пълномощника си адв. Е. А. е депозирал отговор, в който са изложени съображения, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, респ. без уважение като неоснователна. Претендира разноски. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, II г. о., констатира следното: Молбата е подадена в рамките на срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК от процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на отмяна окончателен съдебен акт, съдържа конкретни и мотивирани твърдения за наличие на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, вписана е съгласно чл. 112, б. „к“ ЗС и е внесена държавна такса съгласно чл. 306, ал. 1 вр. чл. 261, т. 4 ГПК. Предвид изложеното тя е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд: