Определение № 276 от 25.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2847/2017 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като сочи, че Върховният касационен съд бил отменил второинстанционният съдебен акт - решение № 201 от 05.07.2017 г. на АС – Пловдив по в.т.д. 31/17 г. и вместо него изцяло бил уважил исковата претенция на ДФ „Земеделие“ като бил осъдил И. Б. да заплати на фонда 284 511,15 лв, безвъзмездна финансова помощ по договор № 16/311/01231/ от 7.10.2014 г. като подлежаща на връщане поради неизпълнение на договорни и нормативни задължения на ползвателя на помощта ведно със законната лихва от 17.12.2015 г. до окончателното плащане и обзвреда в размер на законната лихва от 2 613, 23 лв за периода 14.11.215 г. до 16.12.2015 г. и съдебни разноски от 41 377 лв за трите инстанции. Не били изцяло присъдени разноските. Присъдени били само разноските за първа инстанции, направени пред ВКС в общ размер 41 377 лв. ВКС обаче не бил присъдил сторените за адвокатско възнаграждение пред втората инстанция – АС – Пловдив. Бил представен списък на разноските своевременно. Моли да се измени решението и да се присъдят още 12 059,22 лв с ДДС. Ответникът И. Т. Б. в качеството му на ЕТ „И. Б.“ не е подал отговор в срок. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Решението е постановено на 05.06.2019 г. Молбата е подадена на 27.6.2019 г. Следователно е в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок от 1 месец от постановяване на необжалваемия акт. Молбата е подадена чрез адвокат И. С.. Установява се от данните по делото, че решението на АС – Пловдив е допуснато до касационно обжалване и е постановено решение, с което е отменено решение № 201 от 5.6.2017 г. на Апелативен съд – [населено място] по т.д. 31/2017 г- и вместо него е постановено друго, с което е осъден И. Б. в качеството му на едноличен търговец да заплати на ДФ „Земеделие“ [населено място] сумата от 284 511,15 лв, представляваща безвъзмездна финансова помощ, предоставена на едноличния търговец Б. по договор № 16/311/01231 от 7.10.2014 г., подлежаща на връщане поради неизпълнение на договорни нормативни задължения на ползвателя на помощта, ведно със законната лихва от 17.12.2015 г. до окончателното плащане на сумата, както и обезвреда в размер на законната лихва от 2 613,23 лв за периода от 14.11.2015 г. до 16.12.2015 г. и 41 377 лв съдебни разноски за трите инстанции. Настоящият съдебен състав установи, че пред ОС – Пловдив ДФ „Земеделие“ е представил, на основание чл. 80 от ГПК, списък с разноски в размер на 11 484,98 лв държавна такса по иска и 12 059,22 лв адвокатско възнаграждение. Пред АС – Пловдив е представил списък с разноски за 12 059,22 лв, а пред ВКС са направени разноски от 12 059,22 лв адвокатско възнаграждение и държавна такса по касационна жалба 5 743 лв. Общият размер на разноските, за които са представени доказателства и са включени в съответните списъци по чл. 80 от ГПК пред първата, въззивната и касационната инстанция, е 53 405,64 лв. В случая с решението на Върховния касационен съд е отменено решението на АС – [населено място] и е променен резултататът по делото като е осъден ответникът да заплати исковите суми. Следователно и на основнаие чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца ДФ „Земеделие“ се дължат изцяло направените разноски по делото. Предвид установения пълен размер на заплатените разноски за трите инстанции следва да се присъдят още 12 028,64 лв над вече присъдените с решението 41 377 лв. В този смисъл следва да се допълни решението по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение