Определение № 406 от 07.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 186/2025 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. Д. срещу определение № 2781/30.10.2024 г. по ч. в. гр. д. № 2806/2024 г. по описа на Апелативен съд София, с което е оставена без разглеждане нейна частна жалба срещу разпореждане на СГС от 17.06.2015 г. за вписване на искови молби. Жалбоподателката прави оплакване за неправилност на определението и моли то да бъде отменено. М. Д. заявява, че апелативният съд не се е произнесъл по негова жалба и не е конституирал наследниците на починалия Д. Д., каквото качество има той. От ответника по частната жалба „Кремиковци“ АД /н./ е подаден отговор, с който тя се оспорва като неоснователна. Претендира се постановяване на акт, с който да бъде оставена без разглеждане, евентуално да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на М. Д. срещу разпореждане на СГС от 17.06.2015 г. за вписване на искови молби, подадени от „Кремиковци“ АД /н./ и М. Д. е осъдена да заплати на „Кремиковци“ АД /н./ сума в размер на 150 лв. В мотивите на определението е посочено, че разпореждането на СГС не попада в категорията на подлежащите на обжалване преграждащи определения, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в процесуалния закон. Извършено е позоваване на определение № 157/2019 г. по гр. д. № 3014/2019 г. на ВКС, с което е прието, че за извършване на вписването не е необходимо постановяването на нарочен съдебен акт. Преценено е от съда, че липсва правен интерес от подаване на частната жалба, тъй като с нея се защитавал чужд интерес – интересът на държавата. Мотивите на апелативния съд следва да бъдат споделени като съобразени с процесуалния закон и неговото тълкуване, дадено с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ТР № 5/18.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК. Постановеният от СГС акт не попада в нито една от категориите актове, които подлежат на обжалване с частна жалба, регулирани от чл. 274, ал. 1 ГПК. Разпореждането за вписване на искова молба не прегражда развитието на производство, съответно неговото обжалване не е изрично предвидено. С него не се дава разрешение по същество на друго производство по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Изложеното означава, че законосъобразността на вписването, респективно неговата липса, и последиците от това могат да бъдат проверени евентуално при проверка на постановените по исковите молби крайни съдебни актове /по т. д. № 1695/2013 г., т. д. № 4804/2013 г., т. д. № 1943/2013 г., т. д. № 6695/2013 г./. Като правилно въззивното определение следва да бъде потвърдено. Що се отнася до твърдението на М. Д., че съставът на апелативния съд не се е произнесъл по негова жалба, то същият следва да направи искане за допълване на постановеното определение, в случай че намира произнасянето на апелативния съд за непълно. Доколкото произнасянето на предходната инстанция касае единствено жалба на М. Д., настоящият състав не може да излезе извън предмета на очертания с тази жалба процесуален спор. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС