Определение № 10092 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10152/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Манева, чрез упълномощен адв. А. Павлов, срещу решение № 558 от 13.10.2023 г., постановено по адм. д. № 962/2023 г. на Административен съд- Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Манева против решение № 135–МИ от 26.09.2023 г. по протокол № 7-МИ от 26.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия Пазарджик (ОИК) в частта, с която е отказано да бъде регистрирана като кандидат за кмет на кметство Мокрище в изборите за общински съветници и кметове в Община Пазарджик на 29.10.2023 г., и потвърдено с решение № 2610-МИ от 06.10.2023 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК). С касационната жалба са развити доводи, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е съобразено, че касационната жалбоподателка има регистрация на територията на Република България по постоянен и настоящ адрес към дата шест месеца преди провеждане на изборите, като са изложени твърдения в този смисъл. Касаторката твърди, че по отношение на нейното искане за регистрация са спазени изискванията на 397, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/ и решение № 2460-МИ от 18.09.2023г. на ЦИК. Ответниците - Общинска избирателна комисия Пазарджик и ПП Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, не изразяват становище по жалбата. При извършената служебна преценка за допустимостта на жалбата, настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, като съобрази фактическата обстановка по издаването на оспорения съдебен акт и относимата правна уредба намира, че депозираната касационна жалба срещу решението на Административен съд- Пазарджик е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА по следните съображения: С оспореното решение на първоинстанционния съд е отхвърлена жалбата на С. Манева против решение № 135–МИ от 26.09.2023 г. по протокол № 7-МИ от 26.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия Пазарджик в частта, с която е отказано да бъде регистрирана като кандидат за кмет на кметство Мокрище в изборите за общински съветници и кметове в Община Пазарджик на 29.10.2023 г., като решението на ОИК е потвърдено с решение № 2610-МИ от 06.10.2023 г. на Централната избирателна комисия. За да постанови оспорения акт решаващият съдебен състав е установил фактическа обстановка, че в Общинска избирателна комисия /ОИК/ -Пазарджик е постъпило последващо предложение (Приложение № 52-МИ от изборните книжа) вх. № 1- КК-1 от 25.09.2023 г. от С. Панчев, чрез Й. Пеев, за регистрация на кандидатската листа на ПП „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ за кандидати за кмет на кметства в община Пазарджик в изборите на 29 октомври 2023 г., като партията е регистрирана за участие в изборите за общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г. съгласно решение № 2287-МИ от 08.09.2023 г. на ЦИК и решение № 74- МИ от 18.09.2023 г. на ОИК Пазарджик. След справка ОИК е констатирала, че кандидатът за кмет на кметство Мокрище С. Манева няма настоящ адрес на територията на Република България, поради което при съобразна разпоредбата на чл. 414 ИК и решение № 2460-МИ от 18.09.2023г. на ЦИК, че всеки кандидат трябва да има регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, като поне един от тях е на територията на съответната община или кметство към 28.04.2023 г., е прието решение № 135 – МИ от 26.09.2023 г. по Протокол № 7-МИ от 26.09.2023г. на Общинска избирателна комисия Пазарджик, с което е отказано да бъде регистрирана С. Манева, като кандидат за кмет на кметство Мокрище в изборите за общински съветници и кметове в Община Пазарджик на 29.10.2023г. Решението на ОИК е потвърдено с решение № 2610-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК на основание чл. 57,ал. 1, т. 26а вр. чл. 88,ал. 1 ИК по арг. от чл. 397, ал. 1 и §1, т. 5 ДР на ИК. В хода на съдебното производство са представени заверено копие от Трудова книжка на жалбоподателката и справка за нейната регистрация от община Пазарджик, удостоверяваща регистриран постоянен адрес в [населено място], Община Пазарджик, и регистриран настоящ адрес – Великобритания от 10.04.2007 г. При това положение първоинстанционният съд е приел жалбата за неоснователна, доколкото не са спазени изискванията на чл. 397, ал. 1 и 2 ИК и §1, т. 5 ДР на ИК. Изложени са мотиви, че при преценката на фактите по делото спрямо цитираната нормативна уредба се налага извод, че по отношение на кандидата за кмет Манева, не е налице изискването на чл. 397 ИК, да е живяла най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място, доколкото в случая не е проявена нито една от хипотезите, предвидени в §1, т. 5 ДР на ИК. Първостепенният съд е приел, че нормативната уредба указва ясно начина, по който се установява наличието или отсъствието на предпоставката за уседналост относно кандидатите за кметове и общински съветници, а осъществяването на трудова дейност в страната не е предвидена като способ за проявлението на тази нормативно установена предпоставка. При тази фактическа обстановка настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, намира, че жалбата на С. Манева срещу решение №558 от 13.10.2023 г. по адм. д. № 962/2023 г. на Административен съд - Пазарджик е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване - осн. по чл. 215, т. 4 АПК вр. чл. 88, ал. 2 ИК. Върховният административен съд е сезиран с касационна жалба срещу съдебен акт, постановен в производство по реда на чл. 88, ал. 1 ИК. Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 ИК решенията на общинската избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение. Решението на общинската избирателна комисия, потвърдено с решение на Централната избирателна комисия, подлежи на обжалване по реда на чл. 98, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на административния съд по местонахождение на съответната общинска избирателна комисия. В останалите случаи решението на Централната избирателна комисия се обжалва пред Върховния административен съд. В хипотезата, в която е постановеното оспорваното съдебно решение, съдът се е произнесъл след проведено контролно производство пред горестоящия административен орган. Приложимата в случая разпоредба не предвижда възможност за касационно обжалване на решението на административния съд. Недопустимо е оспорване на решението на съда и в хипотезата на чл. 58, ал. 4 ИК . Тази разпоредба е приложима към обжалването на актове на ЦИК извън случаите по чл. 58, ал. 1 ИК, за които е предвидено, че подлежат на обжалване пред съответния административен съд. Прилагането по аналогия на този процесуален ред е недопустимо, тъй като производството по чл.88, ал.1 ИК е контролно по характер, осъществено след произнасяне на горестоящ административен орган. Този извод се налага с оглед на историческото тълкуване на разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ИК. Първоначалната редакция на чл. 88 ИК (ДВ, 19 от 2104 г., в сила от 5.03.2014 г.) е регламентирала следното: „