Определение № 221 от 24.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 218/2023 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Подадена е молба от Т. А. В., чрез адвокат Е. Д., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1,т.2, т.5 и т.6 ГПК, на влязло в сила Решение № 2586 от 25.11.2019г. по в.т.д. № 980/2019г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 2195 от 05.11.2018г., постановено по т.д. № 2146/2017г. на СГС, VІ-20 състав, с което е отхвърлен предявеният от молителя иск по чл.74 ТЗ. Сочи, че въззивното решение е влязло в сила с постановяване на Определение № 60157 от 26.07.2021г. по т.д. № 1499/20 г. на ВКС, І т.о., като молбата за отмяна е подадена в преклузивния едногодишен срок от влизане в сила на решението. Хипотезата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК е обоснована с необходимост от попълване на делото с относими към спора писмени доказателства, отказани от съдилищата, а именно – оригинали на книгата на акционерите на ответното дружество с цел проверка качеството на акционери на присъствалите и взели участие лица, както и оригиналите на писмени документи, касаещи „неправомерно оторизираните лица, технически организирали и провели събранието“. Позовава се на извършено престъпление по чл.311 НК относно Протокол от заседанието на Съвета на директорите на АТМ – Център АД от 26.06.2017г. – основание по чл. 303, ал.1,т.2 ГПК. Твърди се нарушаване на процесуални правила от решаващия съд, вследствие на което е лишен от възможност да участва в делото поради ненадлежно процесуално представителство – хипотезата на чл.303, ал.1,т.5 ГПК. Сочи, че съдилищата не са отчели конфликта на интереси с оглед осъщественото му по делата процесуално представителство от адвокат, който го представлявал и в процесното ОСА. Ответникът по молбата „АТМ 91“ЕООД, в качеството на трето лице помагач на ответника „АТМ-Център“АД, е подал писмен отговор, с който е изразил становище за недопустимост поради неспазени преклузивни срокове по всяка една от хипотезите. Ответникът по молбата „АТМ-Център“АД в депозирания писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата по чл.303 ГПК. Съставът на ВКС констатира, че молбата е недопустима като подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1,т.1 и т.5 ГПК, съгласно които молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано: - от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство / в случаите по чл.303, ал.1,т.1/ и – от узнаване на решението / в случаите по чл.303, ал.1,т.5 и 6/. Оригиналите на книгите на акционерите и на писмени документи, касаещи „неправомерно оторизираните лица, технически организирали и провели събранието“ са били известни на молителя / ищец в производството/ още при подаване на исковата молба на 03.07.2017г., с оглед заявеното доказателствено искане за представянето им в оригинал. Следователно, считано от посочената дата, за молителя е било възможно да се снабди с книгата на акционерите и останалите документи, посочени като ново писмено доказателство от ищеца в молбата по чл.303 ГПК, подадена на 26.07.2022г., т.е. след тримесечния преклузивен срок. Дори и при приемане за доказано твърдението на молителя за ненадлежно процесуално представителство в инстанциите по същество, от данните по делото е видно, че към подадената от последния касационна жалба срещу въззивното решение е приложено адвокатско пълномощно от 16.01.2020г. за подаването й. Действията на страната по упълномощаването на адвокат да подаде касационна жалба срещу въззивното решение несъмнено обективират знанието на страната за постановеното по делото решение, от което може да се направи извод, че към 16.01.2020г. молителят е уведомен за решението, чиято отмяна е предмет на настоящата молба. Следователно, началният момент от който за него тече срокът за подаване на молбата по чл.303, ал.1,т.5 и т.6 ГПК е 16.01.2020г., поради което същата е подадена след преклузивния тримесечен срок. Молбата по чл.303, ал.1,т.2 ГПК е недопустима, поради липса на правен интерес. Молителят не се позовава на решение или присъда по наказателно производство, за образуването на каквото също не е изложил твърдения. В случай на установяване по надлежен съдебен ред на неистинност на събрано доказателство или престъпно действие по смисъла на чл.303, ал.1,т.2 ГПК молителят би могъл да упражни правото си на защита посредством извънинстанционния контрол за отмяна на решението на посоченото основание. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о.