Определение № 13106 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11699/2025 г.

Производството е по чл. 83 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба от Г. В. К., понастоящем задържан в Затвора- [населено място], срещу определение № 1381 от 05.11.2025 г. по адм. д. № 1230/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по негова частна жалба вх. № 11764/17.06.2025г. по описа на ВАС срещу Определение № 769/09.06.2025г. по адм.д. № 1230/2024г. по описа на АССО, с което е върната исковата му молба, предявена срещу АССГ за присъждане за обезщетение за вреди по чл. 2в от ЗОДОВ и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, иска се отмяната му и уважаване молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса. Частната жалба е подадена при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. д. № 1230/2024 г. по описа на АС – София област е образувано по искова молба на Г. В. К. /именувана „частна жалба“/, насочена срещу Административен съд – София град с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 300 лева, претърпени в периода 04.08.2023 г. до 17.01.2024г., свързани с нарушение на основни човешки права и общностното право на ЕС. С Определение № 1561 от 11.12.2024г. по делото АССО е отхвърлил искането на ищеца за освобождаване от заплащането на държавна такса за съдебното производство по делото. Това определение е обжалвано пред ВАС, който със свое определение № 2170/05.03.2025г. по адм.д. № 1988/2025г. е оставил в сила определението на АССО в частта за отказа Г. К. да бъде освободен от държавна такса. При продължаване на съдопроизводствените действия по делото АССО със свое разпореждане № 932/13.05.2025г. по адм.д. № 1230/2024 г. по описа на АССО отново е оставил без движение исковата молба и отново, предвид влязлото в сила Определение № 1561 от 11.12.2024г. по делото, е указал на ищеца в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса за съдебното производство в размер на 10 лв с предупреждението, че при невнасянето й в срок, жалбата/ исковата му молба/ ще бъде оставена без разглеждане. Цитираното по-горе разпореждане е връчено на Г. К. до Затвора – [населено място] чрез системата за сигурно електронно връчване на 14.05.2025г., като в посочения от съда 7-дневен срок от съобщаването, платежен документ за внесена държавна такса в размер на 10 лв. не е представен по делото и данни за внасянето й няма. Предвид гореизложеното и на основание чл.129, ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК АССО е постановил определение № 769/09.06.2025г., с което е върнал исковата молба на Г. К. на подателя й и е прекратил производството по делото поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности- невнасяне на дължимата за производството държавна такса. Определение № 769/09.06.2025г. по адм.д. № 1230/2024г. е обжалвано от Г. К. с частна жалба вх. № 11764/17.06.2025г. по описа на ВАС, като същият отново е поискал освобождаване от държавна такса за производството по частната жалба. С обжалваното в настоящото производство определение № 1381 от 05.11.2025 г. по адм. д. № 1230/2024 г. по описа на АС – София област, съдът, изхождайки от представената от К. декларация за имуществено състояние, е отхвърлил молбата на Г. В. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса по частната му жалба вх. № 11764/17.06.2025г. по описа на ВАС с мотива, че същият е в състояние да заплати определената в закона символична държавна такса в размер на 15 лв. Така постановеното определение на АС-София област е валидно, допустимо и правилно, макар и по частично различни от изложените от АССО съображения. Обосновано и при правилно приложение на закона е прието в обжалваното определение, че отправеното до него повторно искане за освобождаване от държавна такса в рамките на едно и също производство е неоснователно. По делото не се спори, че с влязло в сила след провеждане на предвидения от закона инстанционен съдебен контрол определение искането на Г. К. за освобождаване от държавна такса в производството по ЗОДОВ е отхвърлено. Този отказ се отнася до всички редовни фази на съдебното производство и, след като не се сочат нови обстоятелства, които да обуславят преразглеждането му, поредната молба за освобождаване от държавна такса се явява неоснователна. По изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение