Определение № 48 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 277/2021 г.

Производството е по чл.307, ал.1 вр. чл.304 ГПК. Подадена е от Администрацията на Министерския съвет, чрез юрисконсулт Е. К., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 114 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 304/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение, като вместо него е постановено ново по същество, с което е уважен предявеният от В. И. В. иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че държавата не е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, район „Приморски“, местност „Ваялар“, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2567.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по документ за собственост 4 686 кв. м., а по скица 4 521 кв. м., при граници: поземлени имоти идентификатори ***, *** и ***. С молбата за отмяна се поддържа, че същата се подава на основание чл.304 ГПК, тъй като молителят не е участвал в производството по делото, макар процесният имот, включващ се в Стопанство „Евксиновград“, да му е предоставен за управление и стопанисване за държавни представителни нужди. В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК ответникът по молбата В. И. В. изразява становище, че не са налице предпоставките за разглеждане на молбата по същество, тъй като молителят няма качеството “трето лице” по смисъла на чл.304 ГПК, което да може да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание и да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК, респективно от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо,че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК, т. е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая обаче подобна хипотеза не е налице - не може да се приеме, че е налице необходимо другарство между Администрацията на Министерския съвет, която твърди, че стопанисва имота, предмет на предявен отрицателен установителен иск за собственост и ответника по този иск. Отношенията между държавата, която е била представлявана в процеса от министъра на регионалното развитие и благоустройството, от една страна, и молителя от друга, не са такива като на участници в неделимо правотношение, с оглед на което поддържаната теза за наличие на необходимо другарство не може да бъде споделена. Изложените доводи в молбата са, че когато имотът е публична държавна собственост, държавата е следвало да бъде представлявана от Министерския съвет, който съгласно чл.106 от Конституцията се разпорежда с такива имоти. Администрацията на Министерския съвет, която съгласно чл.40, ал.4 от Закона за администрацията, е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, няма качеството на трето лице по смисъла на чл.304 ГПК и не разполага с правомощието да иска отмяна на влязлото в сила решение. Предвид изложените по-горе съображения и съгласно указанията в Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, когато молбата за отмяна по чл.304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар” на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима. Воден от горното, съдът