Определение № 80 от 11.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 673/2015 г.

Производството е по чл.248,ал.1 ГПК. Постъпила е молба от адв. М. Г. в качеството й на процесуален представител на [фирма], [населено място], с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №62 от 26.01.2016г. по т.д. 673/15г.,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът по молбата – Г. Р. Г. от [населено място], чрез пълномощника си – адв. Д.В. е на становище, че молбата е неоснователна. Молбата е основателна. С определение №62 от 26.01.2016г. по т.д. 673/15г.на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване на решение №326 от 21.11.2014г. по гр.д. 555/14 на Варненски апелативен съд, като висящността на производството по чл.288 ГПК е била обусловена от подадена касационна жалба от Г. Г.. Искане за разноски с отговора на касационната жалба е направил настоящият молител – [фирма], [населено място], като е приложил договор за правна защита и съдействие, установяващ заплащането на 800лв. адвокатско възнаграждение. Следователно, налице са основанията визирани в чл.78,ал.3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена в установения и поискан от страната размер. Неоснователно е възражението на ответника по молбата за това, че разноски не следва да бъдат присъдени, поради липса на доказателства за реално заплащане на сумата.С оглед приетото с т.1 ТР ОСГТК №6/12г. удостоверяването, че сумата е платена, извършено в договора за правна защита и съдействие е достатъчно за да се приеме за доказано реалното извършване на разноски. Ответникът по молбата е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Този довод е мотивиран лаконично с оплакването, че размерът на възнаграждението не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото и извършените от ответника процесуални действия. Съгласно разрешенията, дадени с т.3 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/12г,основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Или страната следва да изложи доводи т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, от която ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар до определен от закона минимум -минималния размер, определен за адвокатска защита на конкретния вид права.Тази преценка, обаче, съдът не извършва служебно, а само по редовно въведено и обосновано искане на страната – арт. чл.78, ал.5 ГПК. С оглед това, оплакването, че възнаграждението за адвокатска защита е прекомерно без да бъдат изложени каквито и да било доводи във връзка с това твърдение не може да обоснове наличие на предпоставки за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение. По тези съображения и на основание чл.248, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение