Определение № 4240 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3247/2026 г.

Производството е по реда на чл. 236 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 95, ал. 5 от ГПК и чл. 24 от Закона за правната помощ. Образувано е по частна жалба на Г. П. Т. срещу разпореждане № 614/24.02.2026 г., постановено по адм. д. № 997/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е признато, че жалбоподателят не разполага със средства за заплащане на държавна такса и е освободен от същата, но е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на разпореждането в обжалваната му част. Съдът, като съобрази данните по делото и наведените в жалбата оплаквания, приема следното: Първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателят е лишен от свобода, не получава трудови доходи, не е осигурен и разполага с минимални средства, като е отчел и притежаването на ограничена идеална част от недвижим имот и МПС, придобито преди години. Въз основа на събраните доказателства съдът е уважил искането за освобождаване от държавна такса, но е отхвърлил искането за правна помощ, приемайки, че не са налице предпоставките по чл. 24 от Закона за правната помощ, тъй като производството не налага задължително участие на адвокат, а и претенцията е очевидно недопустима и не обосновава необходимост от правна помощ. Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна. Разпореждането е постановено от компетентен съд, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е разграничил предпоставките за освобождаване от държавна такса от тези за предоставяне на правна помощ, като е извършил самостоятелна преценка по всяко от исканията. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса, поради което законосъобразно е бил освободен от същата. По отношение на правната помощ обаче, съгласно чл. 24 от Закона за правната помощ, освен материална невъзможност, следва да е налице и необходимост от предоставянето ѝ с оглед ползата за лицето, като претенцията не трябва да е явно неоснователна или недопустима. В случая правилно съдът е приел, че такава необходимост не е налице. Установено е, че Т. подал жалба срещу отказ на Началника на Районно управление – Попово да му предостави копие от преписка, която е образувана по жалба на Т. от 2015 г. Искане за предоставяне на копие от преписката обаче не е подавано от Т., поради което няма как да има отказ по искане, което не е действително направено. Правилно решаващият състав е достигнал до извод за очевидна недопустимост на жалбата на Т. срещу отказ на Началника на Районно управление – Попово да му предостави копие от преписка с рег.№ 363-73 от 2015 г. Производството по частна жалба срещу определение се разглежда в закрито заседание, без призоваване на страните, като не изисква задължително процесуално представителство. Правилно е отчетено и обстоятелството, че предоставянето на правна помощ не би довело до съществена допълнителна защита или до различен изход на спора. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и съответстват на закона, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,