Решение № 6682 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9426/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „Фотоволталика“ ЕООД, чрез адвокат Тодоров, срещу решение № 19894 от 10.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1051/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. С доводи за неговата неправилност като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени оспореното от дружеството решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Иска присъждане на направените разноски пред двете инстанции. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Петрова, в съдебно заседание и писмени бележки взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Електроразпределение север“ АД, чрез юрисконсулт Вълчева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на „Фотоволталика“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, срещу решение № Ж-1005 от 23.12.2024 г., на КЕВР, с което: 1. на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2011 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалбата на дружеството срещу „Електроразпределение север“ АД в частта относно прекратяване на договор за присъединяване на ОПЕЕВИ по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ; 2. на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2011 г. дава на „Електроразпределение север“ АД задължителни указания в 30-дневен срок от получаване на решението да представи на „Фотоволталика“ ЕООД становище за присъединяване на ОПЕЕВИ съгласно чл. 23ал.3, във вр. с чл.26, ал. 5 ЗЕВИ, съобразявайки се с мотивите на решението. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. В него не се съдържа изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Решението съдържа единствено формални изводи. Не са обсъдени твърденията и доводите на жалбоподателя, на които основава незаконосъобразността на оспорения акт, нито тези на административния орган, издал оспорения акт. Това пряко произтича от допуснатото от съда нарушение на чл. 152, ал. 5 АПК. След като е констатирал неизпълнение на задължението по чл. 152, ал. 3 АПК, с определение от 19.03.2025 г. съдът е задължил ответника в двуседмичен срок от съобщението да представи цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, включително всички цитирани в него документи и/или други такива, неописани, но част от нея. Определението на съда не е изпълнено от ответника по жалбата. Въпреки това с протоколно определение от 22.04.2025 г. съдът е приел административната преписка, неясно с какво съдържание, приел е делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход по съществото на спора. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени, защото не само препятстват, но правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на обжалваното решение. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции, което пререшаване е и невъзможно при липса на фактически установявания в обжалвания съдебен акт. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при изпълнение на изискванията на чл. 152, ал. 5, във вр. с ал. 3 АПК и постановяване на акт със съдържанието по чл. 172а АПК. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва а се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение