Определение № 273 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Х. Х. Х. срещу разпореждане от 31.01.2017 г. по гр.д. № 112/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 4302/05.10.2016 г. Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Х. Х. е получил препис от въззивното решение, постановено по въззивно гр.д. № 112/2016 г. от Великотърновския апелативен съд на 06.07.2016 г., чрез майка му В. Х.. Подал е касационна жалба вх. № 4302/05.10.2016 г., след като срока по чл. 283 ГПК е изтекъл. Жалбата правилно е върната от администриращия съд на осн. чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. Единственият довод в настоящата частна жалба е, че Х. Х. нямало как да провери дали изводът на администриращия съд, че касационната му жалба е просрочена, е правилен, защото в обжалваното определение не била посочена датата, на която бил уведомен за въззивното решение. Това само по себе си не може да бъде довод за обжалване, а и не отговаря на истината. В обжалваното определение изрично е посочена датата, от която е започнал да тече срока за касационно обжалване за Х. – 06.07.2016 г. Нещо повече, с обжалваното разпореждане му е върната втора по ред касационна жалба, подадена при висящо касационно обжалване на разпореждане за връщане на първата по ред касационна жалба вх. № 3516/05.08.2016 г. Следователно, подавайки втората касационна жалба на 05.10.2016 г., Х. е бил наясно, че тя е просрочена. В заключение, частната жалба е неоснователна. Разпореждането на Великотърновския апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съдът