Определение № 159 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 930/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Обжалвано е решение от 08.03.2012г. по гр.д.№42/2012г. на ОС Сливен, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК. С определение от 08.02.2013г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С молба от 15.04.2013г. ответницата по жалба П. П. Б. е поискала да й бъдат присъдени направените по дело разноски, тъй като липсва такова произнасяне в постановеното определение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: При постановяване на решението си Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото на ответника по молбата. Искане за изменение на решение в частта за разноските съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК може да бъде направено в месечен срок от постановяване на решението. В случая този срок е изтекъл на 11.03.2013г, а искането на страната за изменение на решението в частта му за разноските е постъпило в съда на 15.04.2013г./ видно от пощенското клеймо на плика, с който молбата е изпратена до съда/., т.е. един месец по-късно. Ето защо същото следва да се остави без разглеждане, тъй като подаването на молбата в срок представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането й по същество. Предвид изложените съображения, съдът