Определение № 23 от 01.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 193/2018 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Районен съд – Луковит и Софийски районен съд по повод н. ч. д. № 29/2018 год. по описа на Луковитския районен съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че делото е подсъдно на Районен съд – Луковит, тъй като видно от справката за съдимост на осъдения, последната му влязла в сила присъда е постановена именно от този съд. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: По предложение на Софийска районна прокуратура по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК в Софийски районен съд е било образувано н. ч. д. № 21393/2017 год. Съдията-докладчик е изискал справка за съдимост на осъдения А. Д. М. и след получаването ѝ е констатирал, че последната присъда е постановена по н. о. х. д. № 146/2017 год., влязла е в сила на 03. 11. 2017 год. и е постановена от Районен съд – Луковит. Това обстоятелство му е дало основание да приеме, че съгласно чл. 39, ал. 1 от НПК компетентен е именно този съд, поради което с разпореждане от 31. 01. 2018 год. е прекратил производството по делото и го изпратил на Луковитския районен съд. От своя страна докладчикът по образуваното в този съд н. ч. д. № 29/2018 год. също е изискал справка за съдимост и е констатирал, че след влизане в сила на присъдата по н. о. х. д. № 146/2017 год., на 28. 11. 2017 год., е влязъл в сила нов съдебен акт, постановен по н. о. х. д. № 6290/2017 год. по описа на Софийски районен съд. Ето защо е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че делото е подсъдно на Софийски районен съд. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 39, ал. 1 от НПК, когато трябва да се определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. В настоящия случай безспорно последна е влязла в сила присъдата по н. о. х. д. № 6290/2017 год. по описа на Софийски районен съд – това е станало на 28. 11. 2017 год., докато съдебният акт по н. о. х. д. № 146/2017 год. на Луковитския районен съд е влязъл в сила на 03. 11. 2017 год., т. е. близо месец по-рано. Следва да се отбележи също така, че макар в справката за съдимост, изискана от съдията-докладчик от Софийски районен съд, да не фигурира присъдата по н. о. х. д. № 6290/2017 год., наличието ѝ не би било изненада за него, ако се беше запознал с писмото на Софийска районна прокуратура от 08. 01. 2018 год. (л. 75 от н. ч. д. № 21393/2017 год.), в което изрично е отбелязано, че съдебният акт по посоченото дело е влязъл в сила и следва да бъде взет предвид при прилагане разпоредбите на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. С оглед изложеното и на основание 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение