Определение № 1380 от 04.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4174/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № ІV-16/04.03.2013 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 24/2014, с което е потвърдено решение № 17-12/21.10.2013 на Бургаския районен съд по гр.д. № 303/2013, с което са отхвърлени предявените искове за трудово възнаграждение, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за срока на предизвестието. Недоволна от решението е касаторката М. В. П., представляван от адв. Хр. Х. от Б., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на свидетелски показания за установяване на полагането или неполагането на труд и възлагане извършването на графологична експертиза по копие, когато е наличен оригиналът на оспорения документ, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. Н. Х. от САК я оспорва, като счита че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото но нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при проверката на истинността на документ както и за установяването на полагането или неполагането на труд са допустими всички доказателствени средства. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че до 14.12.2012 г. когато е прекратила трудовото правооношение,, ищцата е работила при ответника като „застрахователен брокер” и е получила дължимото трудовото възнаграждение за времето от 01.01. до 31.12.2010 г. и от 01.01 до 31.10.2012 г., както това се установява от представените ведомости, подписани от ищцата и от подадените от нея декларации по ЗОДФЛ за 2010 и 2012 г., които съставляват извънсъдебно признание на тези факти. През летните месеци на 2010 и 2012 г. ищцата не е работила, поради което не й се дължи трудово възнаграждение, тя е ползвала редовния платен годишен отпуск за процесните 2011 и 2012 г., както това се установява от молбите й за отпуск, издадените заповеди от работодателя и ведомостите за заплати, а обезщетение за срока за предизвестие не й се дължи, тъй като не са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото по те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при проверката на истинността на документ както и за установяването на полагането или неполагането на труд са допустими всички доказателствени средства. На ответника по жалбата [фирма], следва да бъде присъдена сумата 600,00 лева разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение