Определение № 4113 от 15.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 2278 от 19.08.2022 г. по в. гр. д. № 14681/2021 г. на Софийския градски съд в уважителната му част, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 05.08.2021 г. по гр. д. № 26849/2020 г. на Софийския районен съд в частта, с която С. Д. Т. е осъден да заплати на М. С. М. сума в размер над 1000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от клеветническо твърдение, направено м.12.2019 г. в „паметна записка“, изпратена до Нотариалната камара на РБ, и присъдените разноски над 100 лв., като е отхвърлил предявения иск за сумата над 1000 лв. Видно от мотивите на постановеното решение, въззивният съд е формирал воля да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата 1000 лв., но потвърдителен диспозитив в решението липсва. Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че в решението е налице допусната очевидна фактическа грешка, която компетентен да отстрани е въззивният съд. С оглед изложеното настоящото производство следва да се прекрати, а делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК, след което делото да се изпрати отново на ВКС за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,