Определение № 336 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. И. С. срещу определение № 7746 от 10.07.2025 г. на Административен съд (АС) – Варна, постановено по адм. дело № 1325/2025 г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на С. за предоставяне на правна помощ/процесуално представителство по делото, върната е жалба/искова молба с вх. № 10297/18.06.2025г. по описа на АС - Варна и е прекратено производството по делото. В частната жалба не са изложени конкретни оплаквания, обективиращи касационни основания по смисъла на чл.209, т.1 - 3 АПК, приложим на основание чл. 236 АПК за отмяна на оспореното определение. Иска се неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение решаващият съд е приел, че е сезиран с жалба от С. И. С. с искане за прогласяване нищожността на определение №10122 от 26.09.2024г. по адм. дело № 8561/2024г. по описа на Върховен административен съд. С разпореждане № 6857 от 23.06.2025г. жалбата/искова молба е оставена без движение, като на жалбоподателя е предоставен 7-дневен срок за отстраняване на констатираните нередовности. В разпореждането е вписано изрично предупреждение, че при неотстраняване на нередовностите в указания 7-дневен срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Съдът е дал указания във връзка с чл. 129, ал.2 ГПК във вр. с чл.144 АПК, тъй като е приел, че жалбата, в частта й имаща характер на искова молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл.144 АПК, а именно да внесе вържавна такса в размер на 30лв. по сметка на АС - Варна, да посочи надлежен ответник и да изложи твърденията си за нищожност на определението, както и да обоснове правен интерес от търсената защита. Разпореждането е съобщено лично на С. на 30.05.2025г. Съдът е установил, че в указания 7-дневен срок, нередовностите на исковата молба не са отстранени, включително и с подадената молба от 07.07.2025г. от ищеца, като единствено е внесена дължимата държавна такса и посочен ответник - община Варна. От правна страна съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК във вр. с чл.144 АПК като е върнал исковата молба и прекратил производството по делото, както и е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото. Определението е правилно. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236 АПК настоящата инстанция дължи проверка само за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното определение с материалния закон. Обжалваното определение е валидно и допустимо, постановено е от законен състав, в писмена форма, подписано е от постановилия го съдия. Съдът е разгледал жалбата, с която е сезиран, преценил е че съдържа искане по чл.128а, ал.1 АПК за прогласяване нищожността на определение №10122/26.09.2024г. по адм. дело №8561/2024г. на ВАС и е извършил преценка за нейната редовност, в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Дадени са ясни и конкретни указания за констатираните от съда нередовности на исковата молба, предоставен е срок за тяхното отстраняване, указани са неблагоприятните последици от неотстраняването на същите. Безспорно е, че в указания 7 - дневен срок, който е изтекъл на 07.07.2025г., С. е внесъл единствено дължимата държавна такса в размер на 30лв. по сметка на АС - Варна. Останалите нередовности на исковата молба не са отстранени с подадената молба на 07.07.2025г., в която като ответник е посочена община Варна, която не е надлежен ответник по исковата молба за обявяване на нищожност на определение №10122 от 26.09.2024г., предвид обстоятелството, че ответник по адм. дело №8561/2024г. на ВАС е кмета на община Варна, а не община Варна. Не са отстранени и нередовностите на ИМ, чрез посочване на основанията за нищожност на посоченото определение и правния интерес от търсената защита с иска по чл.128а АПК, относно валидността на съдебния акт. След като по делото е безспорно, че дадените от съда указания не са изпълнени в пълнота и в предоставения срок, както и към датата на постановяване на оспореното определение - 10.07.2025г., правилно съдът е върнал исковата молба на С. и прекратил производството по делото. Правилно е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото, предвид ползите, които би донесла на лицето и интересите на правосъдието. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение