Определение № 1 от 05.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 526/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Я. Я. Ч., М. Д. К., Д. Д. Ч., М. И. С., Д. В. Ч., Г. В. Д., Д. Г. Д., Ю. Г. Д., Д. Й. Д., М. Й. Д., Д. Й. С., М. В. Т. и В. П. Ч., всички действуващи чрез адв. Ю. О., против определение № 669 от 20.10.2010 г. по ч.гр.д. № 823/2010 г. /неправилно в частната жалба е посочено ч.гр.д. № 834/2006 г./ на Добричкия окръжен съд. С него е оставена без разглеждане подадената от тях частна жалба против решение № 36 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 834/06 г. на Добричкия районен съд в частта му с характер на определение, с което е прекратено производството по делото за делба на поземлен имот, находящ се в гр. Д., ул. ”Г. Д.” № 15, представляващ УПИ ІV- 2346 в кв. 508 по плана на града, с идентификатор 72624.614.2346 по кадастралната карта, както и по отношение на сграда с идентификатор 72624.614.2346.6. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението поради нарушение на съществени процесуални правила и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е основателна. За да приеме, че частната жалба е процесуално недопустима, въззивният съд е приел, че същата е подадена след изтичане на седмодневния срок по чл. 214, ал.1 ГПК/ отм./. Изводът е обоснован с това, че жалбоподателите са били уведомени за изготвеното решение на Добричкия районен съд чрез съобщение, връчено на техния процесуален представител на 20.01.2010 г., а частната жалба е подадена в съда на 29.01.2010 г. Действително от данните по делото се установява, че съобщението за изготвеното решение от 23.12.2009 г. по гр.д. № 834/06 г. на Добричкия районен съд е било връчено на жалбоподателите чрез техния пълномощник адв. Ю. О. на 20.01.2010 г. Видно от самото решение обаче, в него съдът е посочил, че същото подлежи на обжалване с въззивна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ГПК / отм./, аналогична на чл. 62, ал.3 ГПК, когато съдът определи по - дълъг от установения в закона срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. В случая частната жалба е подадена на 29.01.2010 г., т.е. в рамките на определения от съда 14-дневен срок. Следователно, като е оставил частната жалба без разглеждане като просрочена, въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на Добричкия окръжен съд за разглеждане на частната жалба по същество. Водим от гореизложеното съдът