Определение № 2443 от 01.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1568/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Администратовнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Георгиев срещу протоколно определение № 236 от 20.12.2023 г. по адм.д. № 2233/2023 г. на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане молба/жалба на Г. Георгиев срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 3593/02.10.2022 г. и е прекратено производството по делото. Счита, че неправилно е прието, че няма правен интерес от обжалване на заповедта, тъй като му е връчен екземпляр от заповед с погрешно изписан номер "3593", така връчената заповед го обвързва и СДВР следва да поправи техническата грешка, не е достатъчно изявлението на ответника, че касае друго лице. Ответната страна не е взела становище. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по молба/жалба на Г. Георгиев срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка с изписан номер № 3593/02.10.2022 г.. издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР- Ц. Василев, с която на Г. Георгиев е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б „б“ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/- прекратяване на регистрацията на МПС, с табели с peг. № [рег. номер], за срок от 6 месеца. От жалбоподателя е представен връчения му екземпляр от заповедта за прилагане на принудителна административна мярка с изписан № 3593/02.10.2022 г., като в разписката за връчване на заповедта е записано, че му се връчва заповед с друг номер 3953/ 02.10.2022 г. В представената по делото от органа административна преписка е приложена друга заповед ЗППАМ № 3953/02.10.2023 г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР- Ц. Василев, с която на Г. Георгиев е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б „б“ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/- прекратяване на регистрацията на МПС, с табели с peг. № [рег. номер], за срок от 6 месеца, въз основа на АУАН №601397/02.10.2022 г. С оглед констатираните несъответствия в цифровото изражение на оспорвания акт, е изискана допълнителна информация и доказателства. В придружително писмо от 11.12.2023 г. от Началник на 03 Сектор „АО“ Отдел „Пътна полиция“- СДВР е предоставена информация, че на 02.10.2022 г. срещу Г. Георгиев е съставен АУАН №601397/02.10.2022 г. и са издадени 2 заповеди: ЗППАМ №3953/02.10.2022 г. и ЗППАМ №3954/02.10.2022 г. Изрично е посочено, че ЗППАМ с № 3593/02.10.2022 г. /оспорвана от жалбоподателя/ е издадена срещу друго лице и няма отношение към случая. Представени са в заверени копия заповеди ЗППАМ №3953/02.10.2022 г. и ЗППАМ №3954/02.10.2022 г. В представения екземпляр от жалбоподателя на заповед за прилагане на принудителна административна мярка е посочен номер в титулната част № 3593/02.10.2022 г.. Същевременно, в същия този екземпляр, отдолу- в разписката за връчване е отразено, че се връчва ЗППАМ № 3953/02.10.2023 г. Съдът е установил, че ЗППАМ № 3953/02.10.2023 г. е издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР- Ц. Василев, като на Г. Георгиев е наложена мярка по чл. 171, т. 2а, б „б“ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ - прекратяване на регистрацията на МПС, с табели с peг. № [рег. номер], за срок от 6 месеца, въз основа на АУАН №601397/02.10.2022 г. Тази заповед ЗППАМ № 3953/02.10.2023 г. е била оспорена пред АССГ и с окончателно решение № 2989/04.05.2023 г., постановено по адм.д. № 2231/2023 г., е прогласена нищожността на ЗППАМ № 3653/02.10.2023 г. Предвид горното, съдът приел, че жалбата, по повод на която е образувано съдебното производство е недопустима. Приел, че е налице хипотезата на чл.159, т.4 АПК, тъй като липсва правен интерес от оспорването на ЗППАМ с номер № 3593/02.10.2022 г., доколкото е наложена само една мярка по чл. 171, т. 2а, б „б“ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/- прекратяване на регистрацията на МПС, с табели с peг. № [рег. номер], за срок от 6 месеца, въз основа на АУАН №601397/02.10.2022 г. на Георгиев със заповед ЗППАМ № 3953/02.10.2023 г. Приел, че очевидно е допусната техническа грешка при изписване в титулната част на връчения екземпляр на жалбоподателя /вместо „3953“ е изписано „35937". Началникът на 03 Сектор „АО“ Отдел „Пътна полиция“- СДВР изрично е посочил, че ЗППАМ с номер № 3593/02.10.2022 г. касае друго лице. От друга страна по отношение на издадената спрямо Георгиев мярка със ЗППАМ № 3953/02.10.2023 г. е налице влязло в сила съдебно решение, с което същата е прогласена за нищожна, което съставлява основание за прекратяване по чл.159, т.6 АПК. Определението е правилно като резултат. При внимателен преглед на обжалвания пред съда акт - копие от заповед със записан № 3593/02.10.2022 г., се установява, че освен записания в копието погрешен номер "3593" заповедта видимо е напълно идентична, дори и по ръкописния текст, със заповед № 3953/02.10.2023 г., представена по делото от административния орган / стр.102/, която е била обжалвана от жалбоподателя по съдебен ред и е обявена за нищожна от съда. В разписката към заповедта е записано, че Г. Георгиев е получил препис от заповед № 3953. Съдът не е посочил изрично, дали е издаден оригинал на заповед № 3593/02.10.2022 г. на името на жалбоподателя, но е записал, че е допусната техническа грешка при изписване в титулната част на връчения екземпляр на жалбоподателя /вместо „3953“ е изписано „35937"/. Следователно на връченото на жалбоподателя копие от заповед № 3953/02.10.2023 г., в титулната част неправилно върху копието допълнително е записан № 3593, който първоначално не е бил попълнен в оригиналната заповед и в копието. Видно от данните по делото има грешка в записания номер на заповедта в копието предоставено на Г. Георгиев, а няма оригинална заповед издадена на името на Г. Георгиев със сгрешения номер 3593 и такава не фигурира в регистрите / заповед № 3593 е издадена на друго лице/, поради което като резултат правилно е прието от съда, че е недопустима жалба срещу заповед с № 3593/02.10.2022 г. на негово име, каквато оригинална заповед не е издавана и не съществува, а само върху връченото на жалбоподателя копие е записан погрешен номер. Следователно правното основание за прекратяване на производството по делото е чл. 159, т.1 АПК. При положение, че има издадена оригинална заповед с № 3593/02.10.2022 г. на името на Г. Георгиев, той може да поиска поправка на очевидна фактиеска грешка в номера на заповедта на основание чл. 62, ал.2 АПК, включително да обжалва акта чл. 62, ал.2 АПК по съдебен ред. Но данните по делото са, че не е издадена оригинална заповед с № 3593/02.10.2022 г. на името на Г. Георгиев, а само в предоставеното на жалбоподателя копие от заповедта, допълнително погрешно е записан номера на заповедта. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение