Решение № 1990 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Г. П. Х., подадена чрез адв. Д. Дилков, срещу Решение № 2425/21.07.2025 г., постановено по административно дело № 463/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Плевен, при редовно призоваване, не излъчва представител и не изразява становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е Решение № 2153-14-23/25.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-14-48/25.03.2025 г. от Г. П. Х. и е потвърдено Разпореждане № 19/24.01.2025 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Плевен, като правилно и законосъобразно. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по заявление с вх. № 2112-14-1263/23.10.2024 г., с което Г. П. Х. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като посочил, че не получава друга пенсия и има осигурителен стаж в друга държава- Англия. Към заявлението са били приложени удостоверителни документи, сред които Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК – III състав при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-Плевен № 92609 от 179/16.10.2024 г., че Г. П. Х. е освидетелстван със 60 % ТНР, считано от 30.05.2024 г. за срок пожизнен.Не се спори между страните, а и от извлечение от електронния обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС се установява, че Г. П. Х. има осигурителен стаж, положен в чужбина (Обединеното Кралство) от 7 години, 2 месеца и 3 дни, а осигурителният му стаж до датата на инвалидизиране- 30.05.2024 г. в България, е 1 година 1 месец и 21 дни, като към датата на инвалидизирането има навършени [възраст]. Видно от ел.обмен между НОИ и Департамента за труд и пенсии при Обединеното кралство, последната институция е отхвърлила запитването за пенсия за инвалидност поради незавършен период, даващ право на получаване на обезщетение или неизпълнени изисквания за допустимост. Отбелязано е и обстоятелството, че решението в Обединеното кралство е взето в резултат на преразглеждане съгласно чл.48, § 2 от Регламент (ЕО) №987/2009. Издадено е разпореждане [номер]/27.01.2025 г. за отпускане на Пенсия № 19/Протокол № 01033 от 24.01.2025 г., с което, на основание чл.74 от КСО, ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ- Плевен е определил лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 76, 05 лв., като приел, че доходът за изчисляване на пенсията следва да е 1967,22 лв. при осигурителен стаж по чл.75, ал.1 от КСО – 8 години 3 месеца, а по чл. 75, ал.2 от КСО – 22 години, 7 месеца, като определил 26,39 % осигурителен стаж съгласно Регламент 883/2004 и чл.32 от Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС и размер на пенсията 519,15 лв., като за сметка на Република България е определена 13% от нея или сумата от 76,05 лв. Разпореждането, с което е постановен отказът, е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Плевен, който е възприел доводите на пенсионния орган и е отхвърлил жалбата с цитираното Решение № 2153-14-23/25.04.2025 г., което е предмет на съдебен контрол. Първоинстанционният административен съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствени правила. При постановяването на своя акт съдът е развил доводи, че законосъобразно са приложени правилата на глава 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност /Регламент (ЕО) № 883/2004/, чл.43 – чл.53 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност /Регламент (ЕО) № 987/2009/, чл.32 от Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна и Кодекса за социално осигуряване на Република България. Постановено решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд – Плевен е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Оспореният административен акт съдържа всички фактически и правни основания за издаването му. При преценка съответствието на проверяваното решение с материалния закон, следва да се посочи, че административният орган не оспорва правото на Г. П. Х. да му бъде определена и отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 КСО. Спорният по делото момент е свързан с реда за изчисляване на размера на пенсията на заявителя. Материалният обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 включва прилагане на разпоредбите му към всички законодателства относно обезщетения за инвалидност. Терминът „обезщетение за инвалидност“ се ползва в Регламент № 883/20004 г. на ЕС и Регламент № 987/2009 г. на ЕС и се припокрива с българското понятие, използвано в Кодекса за социално осигуряване, което е „пенсия за инвалидност“. Съгласно чл.30 от Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, граждани на Съюза, които упражняват дейност като заето или самостоятелно заето лице в Обединеното кралство в края на преходния период и спрямо които въз основа на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета се прилага законодателството на държава членка се прилагат правилата и целите, определени в член 48 от ДФЕС, Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. На основание чл.46 от Регламент 883/2004, който с оглед систематичното си място се намира в глава 4, озаглавена „Обезщетения за инвалидност“ изрично предвижда, че лице, което последователно или алтернативно е било подчинено на законодателство на две или повече държави - членки, от които поне едното не е законодателство тип А (чл. 44 от Регламент 883/2004 и приложение VI от него), има право на обезщетения по глава 5 (там се намира и чл. 52 от Регламент 883/2004), която се прилага mutatis mutandis, като се отчита параграф 3 (относно задължителността на решението за степента на инвалидизация). Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, законодателството на Обединеното кралство е от тип А, спрямо което се прилага специална координация, а България е от тип Б. Член 52 от Регламента, озаглавен „Отпускане на обезщетения“, гласи в параграф 1, че компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение по два начина, а именно: а) съгласно прилаганото от нея законодателство, само когато изискванията за получаване на обезщетения са били изпълнени изключително съгласно националното право (самостоятелно обезщетение) и б) чрез изчисляване на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер (пропорционално обезщетение). От своя страна теоретичният размер на обезщетението е равен на обезщетението, за което заинтересованото лице може да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението. Ако съгласно това законодателство, размерът не зависи от продължителността на завършените периоди, този размер се смята за теоретичния размер. При такива изчисления компетентната институция, определя след това пропорционалния размер на обезщетението, като отнася към теоретичния размер съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави членки по случая. Правилен и обоснован е изводът на съда по спорния по делото въпрос, а именно, че административният орган правилно е изчислил дължимата сума за пенсия за инвалидност (пропорционално обезщетение) в съответствие с чл.52, § 1, б. „б от Регламент (ЕО) № 883/2004, като от съотношението на периодите на осигуряване в Република България към общия брой на периодите в България и Великобритания е изчислил пропорционална пенсия, като за сметка на РБ е 13/99-ти от сумата 579,15 лв. и е достигнал до извода, че дължимата сума за пенсия за инвалидност възлиза на 76,05 лв. По отношение въведеното в касационната жалба възражение за липсата на възможност да бъде приложен Регламент (ЕО) № 883/2004 и изчисляването на размера на пенсията по правилата на чл.74 и сл. от КСО, настоящият съдебен състав съобрази, че съгл. чл.52, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение съгласно прилаганото от нея законодателство, само когато изискванията за получаване на обезщетения са били изпълнени изключително съгласно националното право (самостоятелно обезщетение). Предвид факта, че придобития от Г. П. Х. стаж, натрупан в България е 1 година, 1 месец и 21 дни, то последният не е отговарял на изискването на чл.74, ал.1, т.4 от КСО и придобитият осигурителен стаж само в България не е бил достатъчен за определяне на самостоятелно обезщетение. Предвид изложеното, не се установяват сочените касационни основания за отмяна, поради което решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение