Определение № 259 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 3120/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е молбата на ЗД [фирма], [населено място], с вх. на ВКС № 5829/12.06.2018 г. за допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 343/31.05.2018 г., по т.д. № 3120/2017 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС, в частта му относно следващите се на молителя деловодни разноски. Ответникът по молбата, с редовно връчен препис от същата, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК в писмен отговор с вх.на ВКС № 6407 / 02.07.2018 г./ п.к. от29.06.2018г./, изразява становище за допустимост на молбата, но възразява срещу основателността и. Твърди, че в срока по чл.287, ал.1 ГПК молителят не е претендирал деловодни разноски за касационното производство, нито е представил своевременно доказателства за извършването им, вкл. списък по чл.80 ГПК. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, намира: Молбата за допълване на горепосочения съдебен акт е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима. Списък с разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000.00 лв. (пет хиляди лева) е инкорпориран в отговора на касационната жалба, поради което не е налице твърдяния от насрещната страна порок, обуславящ недопустимостта и. Разгледана по същество, молбата е частично основателна, поради основателност на възражението, основано на чл.78, ал.5 ГПК. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 343 от 31. 05.2018 г., по т.д. № 3120/2017 г. състав на второ търговско отделение на ВКС е отказал допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 502/06.03.2017 г. по гр.д. № 3867/2016 г. по подадена от касатора Т. С. Ф. касационна жалба с вх. на САС № 7123 от 24.04.2017 г. Произнасяйки се по основателността на искането за достъп до касация, настоящият състав на ВКС, ТК е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното от ответника по касационната жалба ЗД [фирма], [населено място] искане за присъждане на деловодните разноски, съобразно представените в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмени доказателства за извършването им. Поради изложеното и предвид процесуалното правило на чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена частично. Не съществува спор в правната доктрина и формираната съдебна практика по приложението на чл. 78 ГПК, че в деловодните разноски по делото, направени от страните по воденето му, освен държавни такси и разходи за производството по чл.71 ГПК, се включват и разноските за правна защита, т.е. и реално заплатеното възнаграждение за един адвокат - чл. 78, ал. 1 и сл. ГПК. В случая с приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 14.07.2017 г., сключен между ЗД [фирма], [населено място] и адв. М. И. Г., е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 5000.00 лв. за защита и процесуално представителство на доверителя пред ВКС – изготвяне на отговор на касационна жалба по гр. д. № 3867/2016 г. на САС, във вр. с подадена от Т. С. Ф. касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд № 502/06.03.2017 г. по гр.д. № 3867/2016 г. Видно от съдържанието на представеното по делото писмено доказателство заплащането на адвокатското възнаграждение е станало авансово и изцяло в брой, което съгласно т. 1 на ТР № 6/ 06.11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно, за да се приеме, че същото е реално заплатено. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, основателно, по отношение на така платеното адвокатско възнаграждение, се явява въведеното от ответника по молбата възражение за неговата прекомерност, основано на чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е допустимо и следва да бъде уважено. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие уговореното възнаграждение от 5000.00 лв. е дължимо само и единствено за изготвения отговор на касационната жалба, с който ответната страна е взела становище по допустимостта и основателността на същата. Следователно, доколкото по поставените от касатора правни въпроси има формирана задължителна практика, обуславяща по-ниска степен на сложност и предвид доказателствата по делото, които са обусловили отхвърляне на исковете на касатора, като ищец и в двете съдебни инстанции, настоящият състав намира, че делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, поради което е налице твърдяното несъответствие между размера на адвокатското възнаграждение и усилията на защитата при упражняване процесуалните права на страната, чрез нейния процесуален представител. По изложените съображения адвокатският хонорар следва да бъде намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до предвидения в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер от 500.00 (петстотин) лева. Мотивиран от горното и на осн. чл. 248, ал. 1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС