Решение № 140 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2010 г.

Решение № 140 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. М. М. от [населено място], против решението от 22.03.2010 г., постановено по в. гр. д. № 148/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решението от 17.11.2009 г. по гр. д. № 3046/2008 г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявения от В. М. М. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - поради липса на съгласие. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1231 от 16.12.2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въпросът: достатъчно ли е генералното пълномощно за извършване на сделка с недвижим имот, е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС - решение № 367 от 13.07.2010 г. на ВКС, I г. о. по гр. д. № 869/2009 г., образувано по описа на III г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Б. П. Б. и третото лице - помагач Р. К. Т. оспорват жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. М. М. срещу Б. П. Б. иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място], сключен между страните на 29.11.2000 г. с н. а. № 100/2000 г., поради липса на съгласие на продавача - ищец, действащ чрез пълномощник Г. И. П. с пълномощно рег. № 3784 от 9.08.2000 г. Въззивният съд е приел, че генералното пълномощно е достатъчно за извършване на сделка с недвижим имот. Решението е неправилно. Установено е, че В. М. М. е придобила правото на строеж върху процесния апартамент по силата на договор за покупко-продажба, оформен с н. а. № 156/1996 г. С договор от 29.11.2000 г., оформен с н. а. № 100/2000 г., В. М., действаща чрез пълномощника си Г. И. П., е продала на ответника Б. П. Б. трансформиралото се вече право на строеж в право на собственост. Пълномощното рег. № 3784 от 9.08.2000 г., с което се е легитимирала Г. И. П. при сключване на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот е дадено за извършване на всякакви правни действия от името на упълномощителката В. М. М. и за нейна сметка, включващи както представителство пред нотариус, съд, прокуратура, данъчни служби и др., така и за сключване на договори за покупко-продажба на движими вещи и недвижими имоти по нейно усмотрение относно цената и определя клаузите по договорите. Въззивният съд неправилно е приел, че генералното пълномощно е достатъчно за извършване на сделка с недвижим имот, в противоречие с приетото с Решение № 367 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 869 по описа на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, че предоставяне на неограничена представителна власт и предоставяне право на упълномощения да договаря при каквито условия намери за добре не изразява воля на упълномощителя относно основните параметри на сделката и не представлява израз на конкретно упълномощаване. Такова упълномощаване е общо и не е достатъчно за извършване на сделка с недвижим имот, за което се изисква да бъде посочен конкретно видът на разпореждането и съществените му условия. С общо пълномощно упълномощителят не е могъл да продаде имота, превишил е представителната си власт и договорът не е породил правни последици поради липса на елемент от фактическия състав - съгласието. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ГПК то следва да се отмени и се уважи предявения иск за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба поради липса на съгласие. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 5500 лв. за адвокатско възнаграждение и държавни такси. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение