Определение № 5887 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5478/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 407, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба на А. М. С. от гр. Дряново, обл. Габрово, против разпореждане № 440 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 102/2009 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист по адм. дело №102/2009 год. по описа на Административен съд – Габрово, обективирано в молба с вх.№ СДА - 01-801/03.04.2025 год., подадена от А. М. С.. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането и се иска неговата отмяна. Ответникът – кмета на община – Дряново, редовно уведомен. Не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 407, ал. 3 от ГПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното разпореждане е прието, че е недопустимо издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила Решение № 6524/18.05.2010 г. постановено по адм. д. № 15435/2009 г. по описа на ВАС с което е отменено решение № 116 от 01.10.2009 г. на Административен съд – Габрово, постановено по адм. дело № 102/2009 г. и вместо него е постановено отмяната на мълчалив отказ на кмета на община Дряново да се произнесе по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по молба вх. № 94. М - 41/31.03.2009 г. от М. М. С. за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ. С решението, съдът е върнал преписката на административния орган за произнасяне ако се установи, че имотът се намира в урбанизирана територия. При така установеното, първоинстанционния съд е приел, че в съдебния акт не се съдържа осъдителен диспозитив, установяващ наличие на изпълнително основание съгласно чл. 268, т. 2 АПК. Посочва, че в случая административният орган не е осъден, а са му дадени указания във връзка с посочената молба с вх. № 94. М - 41/31.03.2009 г. подадена от М. М. С.. Обосновава извод за липса на подлежащо на изпълнение право, поради отсъствие на ползващ се с изпълнителна сила съдебен акт. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 267 АПК, на изпълнение по реда на Дял пети АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителни основания, предвидени в този кодекс или в друг закон. За да издаде изпълнителен лист, съдът трябва да прецени дали съществува право на принудително изпълнение в полза на лицето, което се сочи като кредитор и против лицето, което се сочи като длъжник. Проверката включва наличието на предвиденото от закона и редовно от външна страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска изпълнителен лист - чл. 406, ал. 1 ГПК. В случая е налице влязло в сила решение, с което по подадената жалба от М. М. С. е отменен мълчалив отказ на кмета на община Дряново. С решението на касационната инстанция делото е изпратено като преписка на административния орган с указания да се произнесе по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по молба вх. № 94. М - 41/31.03.2009 г. от М. М. С. за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ. В този съдебен акт липсва осъдителен диспозитив, поради което не представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 АПК. Като достига до същия извод, съдът правилно отказва издаването на изпълнителен лист. Разпореждането като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,