Определение № 123 от 17.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 315/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Г. М. срещу определение № 12083/09.12.2020г. по в.гр.д. № 3787/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка да бъде изменено постановеното по същото дело решение № 11559/16.07.2020г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържат доводи за очевидна неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Поддържа се, че ДДС се начислява върху определеното адвокатско възнаграждение, на основание §1 и § 2а от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се още, че при присъждане на възнаграждение за предоставена при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. безплатна правна помощ следва да се включва ДДС. Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК в частта на дължимото ДДС. Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството по в.гр.д. № 3787/2019г. на Софийски апелативен съд е приключило с решение № 11559 от 16.07.2020г., с което частично е уважена въззивната жалба на Е. Г. М. срещу първоинстанционното решение, като ответникът „Дженерали Застраховане“ АД е осъден да заплати на Е. Г. М. на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от 23 000 лв., представляваща разликата над 7 000 лв. до 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 14.09.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2015г. до окончателното й изплащане. С оглед изхода на спора решаващият състав е осъдил „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на процесуалния представител на Е. Г. М. – адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв., сумата от 920 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за въззивното производство. С молба с вх. №72956/24.08.2020г. адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, представлявано от адв. Е. П., е поискало на основание чл.248, ал.1 от ГПК изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез начисляване на ДДС върху присъденото от въззивната инстанция адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил искането по чл.248, ал.1 от ГПК без уважение като неоснователно. Приел е, че не е налице законово основание да начислява ДДС върху адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Според въззивният съд недопустимо е ДДС да е неразделна част от възнаграждението, при положение че самото възнаграждение подлежи на облагане с данък и поначало се начислява от регистрираното по ЗДДС лице (чл.86 от ЗДДС). Изтъкнал е, че с Наредба № 1/2004г. не може да се възлага на съдилищата да начисляват ДДС върху адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се има предвид трайната и непротиворечива съдебна практика, съгласно която при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. вр. § 2а от ДР на Наредба №1/2004г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба №1/2004г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при която адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 от ЗАдв. ред. В този смисъл са определение № 82/18.02.2020г. по ч.т.д. № 104/2020г. на ВКС, I т.о., определение № 306/06.06.2017г. по ч.т.д. № 2559/2016г. на ВКС, II т.о., определение № 521/15.10.2017г. по ч.т.д. №1225/2017г. на ВКС, I т.о., определение № 442/28.06.2019г. по ч.т.д. № 502/2019г. на ВКС, II т.о., определение 699/18.12.2018г. по ч.т.д. 2908/2018г. на ВКС, II т.о. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, като на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, в качеството на процесуален представител на Е. Г. М., се присъди на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. допълнително сумата от 184 лв., представляваща 20 % върху възнаграждението за оказана безплатна правна помощ във въззивната инстанция в размер на 920 лв. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение